СИГНАЛИ
Мобилният му телефон не бе звънял така често от много отдавна. Обаждаха му се буквално през пет минути – познати, приятели, далечни роднини, на които дори не помнеше по какъв повод и кога беше дал номера си. Обади се и Герасимов от партийната централа:
- Честито, Стоянов. Да си жив и здрав, Краси – нали може вече да се обръщам към теб с малкото ти име? Няма да е удобно иначе...
- Няма проблем, и аз така предпочитам – отговори Красимир Стоянов.
- Ще работим често, ще се чуваме почти всеки ден, така ще е по-лесно. А ти вече ме наричай Драго, ще ми бъде драго.
Драган си беше добро и завършено име и нямаше нужда от съкращение, но както и да е. Вероятно притежателят на това име предпочиташе кратка форма. Драган Герасимов беше заместник-шеф на партията, която го бе подкрепила и благодарение на която вече беше директор на комбината.
Събранието протичаше вяло. Досегашният директор, Шаламски, вече знаеше съдбата си, просто чакаше да мине гласуването. Знаеше предварително и кой ще го зам ...