Момчетата са своенравни. Първо трябва да изпитат нещо, да го преживеят и чак тогава се убеждават, че то е истина. Валери бе над четиредесетте. Все още не беше женен. Той често ходеше в бащиния си дом. Там го чакаше само баща му. Години бяха минали, откакто Валери се бе преместил да живее в града. Там бе работата му, а и всичко останало, което му осмисляе дните. Напоследък, той често си спомняше за неща и случки от детството си. Несъзнателно изникваха в съзнанието разговори с по - възрастни от него хора. И разбираше, че той следва без да иска техните съвети, които преди време е отричал. Един ден, Валери бе отново при баща си. Да го види и да му помогне, ако има нужда от това. Седнаха да вечерят. Стаята, в която бе отгледан му се струваше някак по-малка. Нямаше шум и хора в нея. Освен той и баща му. Малък телевизор, който бе с намален звук и само картината му даваше признаци, че има и друг свят, с други хора извън къщата. Валери се усмихна и каза:
- Бяхте прави едно време с майка. Каквот ...