24.11.2022 г., 9:10 ч.

Синът 

  Проза » Разкази
552 0 0
2 мин за четене



    Момчетата са своенравни. Първо трябва да изпитат нещо, да го преживеят и чак тогава се убеждават, че то е истина. Валери бе над четиредесетте. Все още не беше женен. Той често ходеше в бащиния си дом. Там го чакаше само баща му. Години бяха минали, откакто Валери се бе преместил да живее в града. Там бе работата му, а и всичко останало, което му осмисляе дните. Напоследък, той често си спомняше за неща и случки от детството си. Несъзнателно изникваха в съзнанието разговори с по - възрастни от него хора. И разбираше, че той следва без да иска техните съвети, които преди време е отричал. Един ден, Валери бе отново при баща си. Да го види и да му помогне, ако има нужда от това. Седнаха да вечерят. Стаята, в която бе отгледан му се струваше някак по-малка. Нямаше шум и хора в нея. Освен той и баща му. Малък телевизор, който бе с намален звук и само картината му даваше признаци, че има и друг свят, с други хора извън къщата. Валери се усмихна и каза:
- Бяхте прави едно време с майка. Каквото и да се сетя, когато съм в града се убеждавам, че сте го казвали за добро.
- Така е! - отговори бащата. - Ама кой да слуша. Дебела глава беше. Добре, че животът те грабна и влезе в пътя.
- Казвахте ми да залягам над книгите. Аз не. Казвахте ми да оставя игрите, че няма да ми избягат. Пак не слушах. А колко бели правехме с приятелите тогава! Сега разбирам тревогите ви и страховете. Ако бях със сегашните си разсъждения, но в онези години, колко ли щях да съм различен?
- Нямаше! - каза бащата. - И аз съм бил такъв като млад. Такива сме ние синовете. Каквото ни се казва никога не се вслушваме. И да ни бият. И да ни наказват. Няма. Трябва да го преживеем. Да изпитаме на гърбовете си грешките, които правим. И пак няма да си признаем, че някой е бил прав. Но пък ще си вземем поука и ще вървим напред. И да ти кажа, така трябва да бъде. Защото всеки върви по свой път. Някои не се поправят. Такъв им е пътят.
- Значи и ти си бил такъв.
- Да! - отговори бащата. - Така е, Валери! Синовете много обичат родителите си. Но разбират съветите им почти, когато са станали на техните години. Затова се изграждат и като силни мъже. Защото първо пробват по техния си начин, младежки буен. И след време осъзнават какво им е било говорено преди години. Аз съм сигурен, че ще дойде ден, когато и ти ще даваш съвети.
- Ще видим! - каза Валери.
- Ето, пак не вярваш. Синът си е син. Това е.
Двамата мъже се усмихнаха. Вечеряха и си спомняха за годините, в които в бащината къща имаше хора. За дадените и вече разбрани съвети.

Явор Перфанов
23.11.2022 г.
Г. Оряховица

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??