Сияна беше завършила архитектура. Пътуваше от близкото градче, не ми стана ясно каква работа свърши за двете години, които работехме заедно. Не, че ние бяхме отрупани със задачи и проекти. Имах усещане, че бюрото за проектиране е създадено за жените и дъщерите на големите началници от централата. Всички бяхме в една просторна стая със слънчеви прозорци и десетина работни маси. Началникът, един стар мърморко, предстоеше да се пенсионира. Нямаше инженерно образование, смяташе със сметачна линийка, компютърните програми бяха навлезли вече в проектирането и това ни се виждаше много смешно. Това сигурно е бил моят шанс да ме вземат на работа. Едно момиче беше в майчинство, изглежда искаха да ме пробват, преди шефът да освободи голямото бюро пред нас, на което след обяд имаше навик да придремва. Жените безобидно му се подиграваха за това, той не усещаше, че му се нарушава заслужената следобедна почивка. Беше в тази дирекция от сума ти години.
Сияна често закъсняваше за работа. Транспортът е ...