Днес е ден 12-и откакто не съм я виждал. Последният път прекарах фантастично с нея, но това беше преди да стана толкова категоричен в решенията си.
Погледнах я отново през стъклената витрина на магазина – о, как изглеждаше съблазнително. Тези мехурчета, които танцуват по нейната тънка стъклена форма, ме караха да забравя за всички онези обещания, които си дадох.
Но ето ме тук – стоя, опитвайки се да се уверя, че няма да се поддам отново на изкушението.
Откакто докторите ми забраниха да я виждам, се чувствам така, сякаш съм откъснат от света на удоволствията.
Вече не мога да изпия една хубава студена глътка и да почувствам как цялото ми тяло се изпълва с енергия, как вкусът ѝ остава в устата ми, потапяйки ме в миг на блаженство.
Докторите казват, че имам висока захар, може би дори диабет. Те не разбират какво значи да бъдеш без нея.
Влизам в магазина и я виждам отново. Стои на рафта, осветена от ярката светлина, сякаш ме предизвиква.
О, как е студена и изкусителна, а погледите ѝ са толк ...