В зората на интернета. Първи сайтове за онлайн запознанства.. Сърфирам, сърфирам и ,хоп, попадам на интересна половопротивополжна личност - костюмограф в провинциална опера. Един час , ебаси, докато проумея, че не шие костюми за графове, а за сопрани, тенори и баси. Отне ми два дни ,докато наизустя двадесетина заглавия на опери, за да се издигна в очите и като ерудиран пич. Е, веднъж сгафих, когато я попитах, дали "онази" мадама само един стил на плуване умее..
Последва размяна на емотикони, изпращане на снимки от по-младите ми години, нейни снимки с фотошоп. Абе, помните как ставаха нещата! След един месец качвам влака за нейния град. Хотелска стая, черен шоколад, бутилка вино, "джиджи - биджи" и така, както си се гушкаме, тя ми прошепва нежно: "Страхотен физиономист съм, сори ,професионално изкривяване! Познавам те отнякъде. Имаш ли нещо общо с Биляна? Бил ли си някога с тях? Виждала съм те в LADA -тa. "
Опс, през живота си освен ЗИЛ - а в казармата друго превозно средство не съм шофирал .Прехвърлям бързо наум всичките си предишни връзки, и понеже не са много, така и не се сещам за никаква Биляна, камо ли пък за "тях" - няколкото Биляни.. Естествено, че отрекох, но тя продължи да настоява и ме уверява как щяла да ми го докаже.
Разделихме се по живо, по здраво и след известно време пътувам отново към нея. Слизам на перона, а тя ме чака с разтворена тридесет и седма страница на модното списание от миналия век "ЛАДА" и вътре снимка на моя милост в дънков костюм на завод "Биляна" - Петрич. Гръмогласният ми смях оглася чакалнята.
Просто отдавна бях забравил този период от живота ми, когато за кратко участвах като манекен в техните дефилета.
Ех, че сладко недоразумение!
© Милко Христов Todos los derechos reservados