В зората на интернета. Първи сайтове за онлайн запознанства. Сърфирам, сърфирам и , хоп, попадам на интересна половопротивоположна личност - фризьорка на чалга певици, депутатки, ТВ водещи и други подобни ВИД персони. С една дума висш пилотаж. Разменяме си мои снимки от хевиметъл периода ми с рошава коса и дълга брада, а нейните с едни екстравагантни прически - полупънк, полухипи. Това е моят човек, казвам си. Чатим си известно време и тя все ми пише :"Ще те оправя хубаво, така да знаеш, само да ми попаднеш в ръчичките, ще ме запомниш завинаги. Ще ти променя физиономията!" . Брех , викам си, тази много страстна ще да е. След десетия ден на чатане се разбира , че нямала предвид онова "оправяне" , за което си помислих, а само рошавата ми коса и брада.
Качвам влака и право при нея. Стаичката зад салона, черен шоколад, бадеми, уиски, бутилка вино. Класика в жанра!
В постджиджибиджито чувам, вече в просъница, нежен шепот :" Заспивай маймунче космато, утре ще се събудиш като нов!" Отварям на сутринта очи и по стар навик вдигам завивката , за да проверя ерекцията си и какво да видя - върху пубиса ми добре оформена буква "З". Нямам представа какво е било изражението на лицето ми, но чувам през нейния смях :" Харесваш ми точно такъв рошав и космат, но понеже бях ти обещала вече нова прическа, та затова..."
Ебаси, тази коафьорка ли е , к@рафльорка ли е , нямам представа, но със сигурност е анестезиоложка. Как така пък нищо не съм усетил от манипулациите и!?
Захаринке, Захаринке, наистина ще те запомня завинаги.
Ех, че сладко недоразумение !
© Милко Христов Todos los derechos reservados