Сладко от лютиви чушлета
Червено, гладко и остро.
Привлича те сладко и
с вкус пиперлив
завладява умът и сърцето…
И близнеш,отхапеш и вкусиш…
В началото гладко преглътнеш,
а после пожар - отвън не личи,
но вътре е пурпурно жарко…
Не знаеш каква е цената
на всички солени сълзи?!
Търпение имай! Ще мине.
И спомен дамгосва
със символ красив
всички ръбати неща
в твоите сърце и душа.
***
Огнена ли съм?Нямаш представа до колко?
Синята лава е като непрестанно прераждащият се феникс –
замръзва, само когато миналото я застигне
и се втечнява веднага след пристигането на настоящето.
***
Слънцето още спи. Приглушената светлина на пристъпващият ден нахално се провира иззад процепите на тежките завеси. Зная, че си ти. Все още спиш. Чувам ритъма на сърцето ти и се усмихвам. Обърнала гръб към теб, ти си долепил горещата си кожа до най-меките мои извивки и усещам…Усещам бурите в себе си и… тези, спящи в теб. „Оргазъм” е второто име на моята душа. Само аз зная защо е така и…само аз ще знам. Една тайна си остава тайна ако се знае от един, но…сподели ли се със втори и трети, то това вече си е просто…празни приказки. Усещам дъха ти как се удря в тила ми. Косъмчетата ми настръхват и бавно тръпките се стичат по сънливите рецептори на кожата ми. Мдааа…Страстен си. Обигран. Буен. По своему красив. Но…Ти си горещ огън със студен блясък. Харесвам те! Да, аз никога не крия отношението и разбирането си за света. Абсолютно педантична съм в това да се изразявам такава, каквато съм – без остатък и без значение дали това е в страстта или в останалата част от живота. Знаеш ли, най-странният вкус на който съм попадала? Не. Едва ли? И не, това не е сладко от зелени домати, дори не е и пържена краставица, нито пък невъзможността ми да понасям прочутото и любимо ястие на много българи – шкембе чорбата. Мне…Най-странен е вкусът на сладкото от лютиви чушлета. Само за този вкус се сещам, когато мисля за теб – ярък, сладък и пиперлив, но…Не е за ежедневна консумация!
Гола съм. Стоя и те гледам, а слънцето бавно изплува иззад хоризонта. Клепачите ти трепкат в съня, ръката ти е протегната към възглавницата, на коятобеше поставена моята глава, сякаш и в съня, търсиш синият ми огън. Моята завеса винаги е била махната, но твоята…Усмихвам се. Ако можеше да видиш сега усмивката ми, би си помислил толкова много неща и всичките ти мисли ще са в грешната посока…Не, не ревнувам! Не се дразни, би трябвало да знаеш, че жена, като мен не изпитва такива чувства. Те са недостойни за човешката същност и водят до още по-грозни постъпки от твоето завладяване и устрем да притежаваш.
Страх ли те е ? Страх ли те е от горещото, горчиво пиперливото, ожесточено изгарящото? И мен ме е страх, но…синьото е синьо, защото е…Дали знаеш отговорът? Едва ли. Морето е бездънно или с различни дъна – и плитки и дълбоки, а водните кончета кацат само там, където искат.
Знам, че не си мой, но и аз не съм твоя и…по – важното е, че нямам желание да съм нечие притежание. Аз дишам…Свободна! Да, би ти се видяло смешно, но свободата има различни измерения в моята душа. Знаеш ли защо съм толкова страстна? Защо избра мен? Защото търсиш смисъл и начин да притежаваш и…Търсиш начин да владееш, за да запълниш онова, което някой някога ти е отнел. Нима си мислиш, че жена като мен не познава остатъчният аромат на истинският женски смерч? Не, ме разсмивай!
Няма страстна жена, няма огнена, няма такава, която винаги да се изправя и след най-жестокото предателство, ако не познава този аромат…тази разсипия на чувства, която не само те обладава, ами превръща всичко в пепел. Изветря те! Стопява те!
Да! Любител съм на истинските вкусове и…не си падам по игрите и не защото не мога да ги играя, а защото не обичам смерчовете…Те не са моята порода ветрове, нито моите бури. Искаш да попълниш онова, което си загубил, искаш да притежаваш и да нараняваш, защото си бил…но… Нима смерчът са били всички онези жени? Нима аз съм била онази, която е била сляпа за емоционалния вихър, който е подпалила в душата ти?
Да! Облада тялото ми, споделихме страстта си, но…Затварям очи. Първият лъч светлина се врязва в зениците ми и синьото е безкрайно зелено, почти златно, като разтечнен метал. Знаеш ли колко е силна, страстна и разбиваща вълната на сутрешната страст, на желанието да опиташ остатъците от плода и да провериш, дали не си се излъгал за вкуса? Припомням си, как галиш шията ми, плъзгаш пръсти надолу и стигаш до хълмовете, повдигащи се от диханията ми…Припомням си как вплиташ пръсти в косите ми и как очите ти се топят в моите,обладават и даряват, дори и неусетно за теб, но…Хващам кичур от червените си коси. Днес ще ги подстрижа. Късо. Много късо. И не защото ти си ги докосвал, а защото жена, като мен не търпи дължината им. Ако ги остави дълги, то, значи има неща, които иска да претърпи, а ако ги отреже, значи иска да лети свободна. Ще ти оставя нещо за спомен…Страстна целувка, като шепот на устните ти. Не! Целувки на няколко места, като ефирни докосвания от сладък сън, оставящ пиперливи спомени. Обладахме страстта си един друг, но…Жена, като мен трябва да се обладае душевно, за да бъде наистина спечелена…
Поглеждам те за последно и затварям вратата след себе си. Аз ще бъда винаги тук, където ти ме постави, но където не успя да ме видиш. Най-големите съкровища в живота ни, винаги са били пред очите ни, но ние сме нямали взор, за да ги видим, вкусът на познавач, за да ги опитаме и нюх, за да разберем стойността им.
Вървя по коридора, влизам в асансьора. Вратите се затварят и се понасям. Най-после излизам навън. Градът едва се събужда пред очите ми. И ми се иска да ти пожелая да запълниш празнината и загубеното в душата си от смерча на несподелената любов. Иска ми се да си щастлив, но…Уважавам свободата да бъдем себе си. Тя е най-голямото богатство за душата и…Зная, че ще има много други, но се надявам на следващата, в следващата стая, да се събудиш и намериш пълнотата в очите и. И нека се почувстваш, отново изпълнен от всичко, без което боли, но за което цял живот мечтаем.
Специален поздрав за Аделина! :)
https://www.youtube.com/watch?v=MGbxPaRk-YQ&list=RDMGbxPaRk-YQ&start_radio=1&t=3
Аз съм винаги там, където оставам желана.
© И.К. Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много ми хареса.🌷🌻
-
Ади, един край е винаги ново начало.
Е, не винаги за същият герой, но е важното да го има, защото животът продължава. А поздравите са вече предадени.
Сиси, благодаря ,че прочетохте! Хубава петъчна вечер! -
Много нежна лебедова песен ... Поздрави!!!
-
Ех, ще ни липсва!
Благодарности отново и поздрави на моята банда! -
Не, не грешиш. С тази дама сме се разбрали вече и следват други...Къде по-щури, къде по женствени и кой ги знае... Прекрасността на една жена се крие в проявлението на многоликата и душа. Та, така....Винаги съм готова да откликна на нещо ново и различно. Да си знаеш лично,като автор. А ви си вилнейте с перата. Няма лошо! Поздрави!
-
Лия, това писмо прозвуча като последните думи на героинята?! Грешим ли?
-
Благодаря за "любими" на всички!
Г-н Станев, така е - получава се рано или късно.
SMooth, уцелваш ме и обобщаваш прекрасно образа на героинята. Приеми,моите искрени възхищения и благодарности! -
Човек трябва да уважава жена, която знае какво иска и знае къде се намира във всеки един момент от живота! Много изживяно и много мъдро послание Лиа, поздравления!
-
Все някога се получава...
-
Благодаря, че прочетохте, Елка,Кате и Мариана! И на всички останали също благодаря! Оценили са и разбира се са прочели.
Мариана, ти създате различна героиня, Шефката и Шефа , създадоха своя, Мария ни разгроми с разтопяващата си поезия. Видяхме я в нов вид светлина, която ни заплени с яркостта си. И, не на последно място, Аделина създаде сборен, но многопластов образ на герой,подобаващо трябваше да му се отговори. Все още се учудвам на мъжката половина от творците, защо никой не се включи във водовъртежа. Тук има достатъчно добри автори, създаващи прекрасни женски герои. Беше предизвикателство да се пише различно и отговарящо или опониращо на героя . Понякога вкарваме малко мъдрост, понякога чиста жар, но важното е да е с удоволствието и желанието да се твори. Благодаря! -
Да, като изповед, много истинска! Хареса ми!
-
Когато нещо недостига винаги някой си тръгва...Силен разказ и трудно се коментира. Даже звучи прекалено лично, като изповед.
Поздрави, Лиа! -
Ади, кой ти каза, че не съм го прочела?
И, кой казва, че не съм се запознала и с другите? Само два -три дни и вече се е затъжил?! Милият!
"Всичкото" стана, заради всички, които четат и участват, и коментират.
Не съм се запиляла...,технологичното ми време тези дни е малко и успявам само да прочета това-онова, а останалото за по-късно. Тази вечер извади късмет "страстният ти, провокиращ герой", че намерих време да довърша това.
Поздравът е от сърце и е в тон...с веселбата между героите. -
Лия! Моят откачи... беше се затъжил (не си го прочела).
Чака те дълго, но си струваше... Остава с впечатлението, че не се е изложил... много...
Благодаря ти за всичкото, което тръгна на шега, а помете с вдъхновението си!
Поздравът е страхотен
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Радвам се, че ти е харесало написаното!