Какво блаженство! Седяхме с пухкавата собственичка на „Делфините“ в синята таверна и говорехме за мистериозната кражба. В чашите си имахме коктейл, украсен с маслини, а пред себе си - известния специалитет на острова „пияна печена риба“ с подправки. Бъбрехме весело, когато към нас приближи сервитьорът и тихо попита:

- Господата от съседната маса се интересуват бихте ли приели да ви почерпят питие по ваш избор?

Двете с Мели се спогледахме и се обърнахме. Господата бяха въпросният атински полицай и доктор Леонидас. „По-добре от това, здраве му кажи!“ Преместих една къдрица през рамо и мило се усмихнах. Идваше ми да плисна питието си срещу тях. Какво си мислеха, че с един коктейл могат да купят сърцето ми? Такива съм ги виждала с купища. В магазина всеки ден се появяваше поне по един мераклия. “Да ви поканя на питие след работа? Вие сте по-сладка от най-хубавите сладкиши.“ И глупости, глупости, глупости. Празни думи, от които ми се повръщаше. Бях се наслушала на обещания, на лъжи и познавах лицемерието много добре. Затова предпочитах да бъде сама. Ала сега беше друго. Тези двамата ми трябваха за информация. Да, щях да ги използвам, но не изпитвах угризения. Пътят към моята заветна мечта го оправдаваше.

Кимнах към двамата, а Мели ме срита леко с лачената си обувка под масата.

- Ти бъдеш мила, нали? - попита ме тихо, за по-сигурно.

- Да, да - отговорих уверено, на което тя никак не повярва и смръщи вежди предупредително, защото знаеше как ненавиждам мъжете и „свинските им номера“.

Двамата се преместиха при нас. Докторът ни запозна с красивия мъж от Атина галантно и малко “превзето“.

- Представям ви Йоргос, топ-полицай от столицата и мой много близък приятел. Надявам се скоро да разкрие кражбата, извършена преди известно време на острова.

Мъжът подаде ръка, която ухаеше на крем и това ме накара да свия в юмрук сърцето си, готова за битка. Нямах никакво доверие на суетни мъже. „Видиш ли, че има повече пудри от теб, бягай далеко“, казваше Марто и беше безумно прав. Мъжете пеперудки можеха да минат през душата ти с балетна стъпка, обути с ножове вместо с обувки. Бях му сърбала попарата на един такъв преди години. Още имах белези от рани в душата.

- Приятно ми е - отговорих сдържано и подадох само пръстите на ръката си с надежда лепкавата миризма на козметичното мъжко мазило да не попие в кожата ми.

За разлика от мен Мели се разтопи от усмивки при здрависването. Тя имаше много странни отношения с доктора - ту се събираха, ту се разделяха през годините, в които ги познавах, а те не бяха малко. Между разделите лекуваше скръбта си с млади обожатели, които захвърляше на мига, щом Леонидас протегнеше отново ръка към нея. Вечерта премина весело, дори приятно. Островният лекар разказа интересен случай от практиката, а Йоргос - забавна история от детството си. Всеки опит обаче, да измъкна от него някаква информация по случая с двойната кражба остана неуспешна. Той винаги отговаряше леко снизходително:

- Това е служебна информация, не мога да коментирам - и аз благоразумно замълчах.

Работата в магазина за сладкиши ме бе научила да млъквам навреме, да изчаквам клиента, ловко да му внушавам какво бих искала аз той да си купи, а не какво би желал, особено ако има колебание или не познава много добре асортимента. Сега постъпих по същия начин. Ала бях гневна. На себе си също - мъжът беше дразнещо привлекателен и излъчваше някакъв противен сексапил. “Ха сега да те видим колко си силна!“, чух насмешливия шепот на Марто.

Замълчах. Вятърът гонеше звездите по небето, а палмите се оглеждаха в смълчаното море. Беше време за нежност, но освен морето, което галеше пясъка и облаците, сгушени в меките пазви на вечерта, не виждах друга истинска нежност около себе си.