Какво блаженство! Седяхме с пухкавата собственичка на „Делфините“ в синята таверна и говорехме за мистериозната кражба. В чашите си имахме коктейл, украсен с маслини, а пред себе си - известния специалитет на острова „пияна печена риба“ с подправки. Бъбрехме весело, когато към нас приближи сервитьорът и тихо попита:
- Господата от съседната маса се интересуват бихте ли приели да ви почерпят питие по ваш избор?
Двете с Мели се спогледахме и се обърнахме. Господата бяха въпросният атински полицай и доктор Леонидас. „По-добре от това, здраве му кажи!“ Преместих една къдрица през рамо и мило се усмихнах. Идваше ми да плисна питието си срещу тях. Какво си мислеха, че с един коктейл могат да купят сърцето ми? Такива съм ги виждала с купища. В магазина всеки ден се появяваше поне по един мераклия. “Да ви поканя на питие след работа? Вие сте по-сладка от най-хубавите сладкиши.“ И глупости, глупости, глупости. Празни думи, от които ми се повръщаше. Бях се наслушала на обещания, на лъжи и познав ...