Като са малки всички момиченца, на принцески си играят, но аз раста и пак за принцеса се мисля. Чакам принца, чакам, все се оглеждам за него, а го няма. Изморих се да го чакам и реших една вечер да помоля Бог да го намери и да ми го прати. Аз много не вярвам, ама нищо не губя. Виждала съм хората да четат разни молитви от книжки, а аз такава книжка нямам и започнах с детски прости думички наум да му говоря:
-Боже, благодаря ти че сме здрави - аз и всички хора, които обичам. Благодаря ти, че имам семейство, приятели, храна, дом и искра в очите. Щастлива съм, Боже, но едно нещо само ми липсва... принца на белия кон!
Днес е най-хубавият ден, безкрайно съм щастлива. Мечтала съм винаги да отида на бал с маски, но все парички нямах да си купя хубава маска. Коконите в града имаха по много, всичките различни и от красиви по-красиви. Събирах си тайно парички много дълго време, за да мога и аз маска да си купя и да отида поне веднъж на бала. Хванах паричките и хукнах към магазина. Влизам вътре:
- ...