Смъртта на вампира
Поглеждайки назад, той можеше да види целия си живот. Векове се нижеха един след друг като мъниста на гердан. Малко помнеше детството си, но никога нямаше да забрави онази нощ, когато умря и отново дойде в света на хората. Оттам нататък всичко бе един вечен фонтан от кръв, убийства, страст и копнежи. Затвореше ли очи, се връщаше в онези епохи, които сега за хората са просто бегъл спомен, малък фрагмент от историята им. Бе там, когато Римската империя бе само идея, родена в човешкото съзнание. Бе там и когато тази мечта бе разрушена под пламъците на този някога велик град. С най–малката подробност ме спомняше всяка война, всяко малко събитие, оставило отпечатъка си в историята на хората.
И през цялото това време той бе един от наблюдателите. Някой от събратята му не се криеха, правеха всичко възможно да оставят своя отпечатък в световната история, понякога за добро, понякога не. Но имаше и много като него, които предпочитаха да останат в сенките на нощта.
Бе се наслаж ...