Софийска сага 3
Глава втора
Печката беше на път да загасне. В сандъка до нея нямаше нито дърва, нито въглища. Дончо трябваше да слезе в мазето и да донесе поне две цепеници, за да изкарат до сутринта. Краката му бяха премръзнали в пробитите обувки и не чустваше тялото си до кръста. Освен това при всяко навеждане гърбът му причиняваше непоносими болки. Децата бяха навлекли всичките си дрехи и въпреки това зъбите им тракаха от студ като клавиши на допотопна пишеща машина. От трите хляба нямаше и помен. Наквасен с липов чай, макар и без трошка захар, се беше получила гала вечеря. Дончо се надигна бавно, държейки се за кръста, и с провлачена походка се запъти към мазето. Едвам довлачи две голями цепеници и без да се измие и съблече, легна до Дафинка на двойното легло с тенекиени табли.Някога тези табли са били изрисувани с езеро и плаващи бяли лебеди, но сега имаше следи само от синята боя на езерото, в която плаваше глава на лебед, набучена на дълга шия. Човката беше изчезнала заедно с тялото на красивата навремето птица. Само след секунди се чу равномерното хъркане на Дончо.
Славка току що беше свършила танца и се връщаше към “масата на артистите”, когато мъж на средна възраст се доближи до нея и сложи малка бележка в дайрето, пълно с монети. Мъжът не каза нищо, усмихна се и бавно се отдалечи, поклащайки рамене. Славка не обърна внимание на бележката, мислейки, че е поредното предложение за любовна среща, каквито напоследък получаваше често.
Славка беше станала много привлекателна госпожица. Към дългите си руси коси и голeмитесини очи беше прибавила тънка талия над добре развит ханш и остри гърди, привличащи погледите на мъже и жени. Не беше много висока, но тялото ù беше много съразмерно и приятно заоблено, въпреки хроническия глад, от който страдаше цялото ù семейство.
Славка и Ганчо допиваха малката каничка с евтино вино, а бележката все още лежеше в дайрето. Момчето беше влюбено до уши в момичето от махалата и отвреме навреме я ревнувашеот някоипосетители на кръчмата, които ставаха доста упорити и даже нахални в ухажванията си към младата танцьорка.Ганчо взе бележката от дайрето, отвори я, хвърли бегъл поглед върху написаното,успокоен, че не определяха любовна среща на изгората му, и подаде бележката.
Там пишеше “Театър Одеон”- Асен Русков” и нищо повече. Двамата се спогледаха и едновремено вдигнаха рамене, защото името не им говореше нищо, а театър “Одеон” беше почти в махалата на улица Цар Симеон.
Славка беше заинтригувана. Какво ли искаше този човек от нея? Нямаше вид на коцкар, не беше и младеж, търсещ мимолетно приключение. Тогава защо беше дал адреса си в театъра? Славка беше силно заинтригувана и реши да го потърси. Решиха още на следващия ден да отидат в театъра.
Речено сторено!В 10 часа бяха в театъра, но там нямаше никого. Артистите идвали чак към обяд им - каза бай Ставри, портиерът на театъра, изпълняващпо съвместителство и длъжността “връзки с общественоста”. Славка и Ганчо се разходиха по "Мария Луиза" и "Пиротска", зяпаха по витрините на десетките магазини, поседяха в градинката набанята, поделиха си един топъл хрупкавгеврек, покрит със сусам и едва дочакали часовникана Халите да бие в 12, се намериха отново в “Одеон”. Бай Ставри този път ги посрещна с усмивка, както се посрещат стари познати, и ги поведе през лабиринтите зад сцената. В една малка опушена стаичка, сред цигарен дим, седяха няколко мъже и жени и оживено разговаряха, пиейки по чашка вино. Никой не им обърна внимание, освен човекът от кръчмата. Той стана и с усмивка ги поведе към една голяма стая, където 3-4 балерини репетираха под ръководството на немлада, силно гримирана жена.
Мадам Шони, хореографката на театъра, явно беше информирана за това посещение, защото виждайки момичето, придружено от Асен, каза на момичетата да продължат и се отправи към новодошлите. Асен Русков я представи на младежите и усмихвайки се хитричко, ги остави с
Мадам Шони.
В малката репетиционна зала имаше грамофон. Хореографката избра от шкафа една плоча, постави я на диска и след броени секунди приятна ориенталска мелодия изпълни залата. Тя даде знак на Славка да покаже своя танц. Леко смутена, но решена да не пропусне този шанс, момичето затвори очи за миг, концентрира се върху сластната мелодия и затанцува, сякаш цял живот беше чакала именно тази музика, за да покаже вродения си талант. Цели три минути и половина звуча музиката и през тези минути Славка промени съдбата си, промени напълно живота си. Хореографката я наблюдаваше с нескриван интерес, макар че на силно гримираното й лице не трепна нищо. Когато музиката спря и Славка, замръзнала на мястото си, се обърна към Мадам Шони за да чуе присъдата, бившата балерина стана, отиде до Славка, прегърна я през раменете и каза тихо: “Ела утре в 10”, след което се обърна и напусна залата.
Ганчо седеше на дървения стол поставен край стената с очи вперени в Славка, която не можеше реално да прецени промяната, която настъпваше в живота й. Момчето интуитивно разбираше, че в този момент той беше загубил приятелчето си и на лицето му се беше изписала едва скривана тъга.
Двамата си тръгнаха от театъра мълчаливи, всеки зает със собствените си мисли и машинално хванати за ръка тръгнаха бавно по улица Цар Симеон.
У дома, Славка не сподели с никой радоста си, щеше да изчака няколко дни, за да се убеди, че това което се случваше с нея не беше сън от който щеше да се събуди и отново като Пепеляшка да се намери край старото огнище, облечена в парцаливите си дрехи. Вътрешното си напрежение разхлаби танцувайки през целия ден в стаята където публика бяха сестрите и братчето й. Но най-щастлива беше майката, която усещаше промяната, и безгласно се молеше първородната й дъщеря да има по-радостна съдба.
След три месеца, по настояване на Мадам Шони, Славка Гогова беше назначена за “танцьорка на характерни танци” в състава на театър “Одеон”. Името й вече фигурираше и на афишите. Театъра скоро щеше да покаже пред публиката новата си постановка- оперетата “Баядерка” от унгареца Имре Калман, където Славка показваше целият си талант, шлифован почти до съвършенство от известната Мадам Шони- главен хореограф на театър “Одеон”.
Мадам Шони, родена в София като Звезделина Макавеева, и позната като Шони сред артистичните среди на България, се беше отдала на балетното изкуство на три годишна възраст. Нейното бъдеще беше предопределено от баба й по майчина линия, която имаше руски произход и беше дъщеря на известна балерина от Санкт Петербург. Изживяла на млади години една покъртителна любовна история и разочарована от мъжката половина на света, Шони беше посветила живота си на танците. Никой не знаеше кой, кога и защо, я беше нарекъл Шони, но на пръсти се броеха хората които знаеха истинското й име. С напредването на възраста и прегърнала попрището на хореограф, някой й беше дал титлата Мадам Шони.
Самородният талант на Славка беше попаднал в ръцете на изключителна балетна педагожка, на артист с голямо сърце и благородна душа, Мадам Шони. Сякаш това беше предопределение на самата Съдба.
До премиерата оставаха само три месеца. Целият екип беше на бойна нога. Участваше цялото съзвездие на театъра- Мими Балканска, Асен Русков, Тинка Краева и други.
Славка все повече и повече се откъсваше от домашната среда. Просто нямаше време, репетираше денонощно и често оставаше да нощува у Мадам Шони, чийто апартамент беше недалеч от театъра. Така двете свикнаха една с друга, като майка и дъщеря да споделят радостите и тревогите си, да излизат заедно на покупки, където съветите на Мадам Шони бяха изключително ценни за неопитната Славка. Освен вкуса си, хореографката незабелязано я учеше на добри светски маниери, на сърдечни отношения без интимност. А към такава с младата танцьорка се стремяха не един и двама от състава на театъра. Шони бдеше като орлица над момичето, особено когато забеляза, че тя беше твърде податлива на сладкодумните опитни ухажьори. Всичко вървеше добре до деня в който Славка вдигна висока температура и доктора установи остра бронхопневмония.
На сутринта Дончо се събуди когато печката отдавна беше загаснала и в стаята цареше кучешки студ. Водата в каната се беше превърнала в бучка лед, прозорците бяха украсени с ледени рисунки, а децата се бяха свили на кълбо и се топлеха взаимно. И тая нощ Славка не се беше прибрала. Откакто беше луднала по това театро, често нощуваше навън. Дафинка се притесняваше, а Дончо я успокояваше като й напомняше тя какви ги беше вършила на нейната възраст. Но майчиното сърце не чуваше неговите думи и сякаш на гърлото й беше застанала бучка. В такива моменти забравяше напълно собственото си страдание и единствената й мисъл беше за детето, за нейната Славка, заради която беше пожертвала свободата, а може би и живота си.
Децата бяха отишли на училище. То беше срещу тяхната къща, от другата страна на булеварда, та обикновено тръгваха след като бие първият звънец, който се чуваше сякаш биеше в главите им. Дончо стопли едно канче вода, изпоплакна очите си, набързо навлече закърпените фетфебелски бричове, нахлузи няколко пуловера под протрития балтон и излезе на двора. Дафинка още спеше. Цяла нощ не беше спала мислейки за Славка, та заспа чак по първи петли. Дончо отвори широко вратите, изкара количката и бавно тръгна към гарата. Днес беше решил да обиколи малките улички около нея. Все се надяваше да попадне на нещо голямо, което да му донесе повече пари. Ха късмет де, си каза Дончо пресичайки Железният мост при Сливница и започна да бута количката по нанагорнището.
Бдейки над Славка, Мадам Шони не беше спала две нощи, температурата на момичето не спадаше под 38,8 градуса. Кашлицата се беше обострила, нямаше сили даже да седи в леглото си. Шони извика д-р Попов, който начаса пристигна с файтон. Съпругата му винаги го придружаваше при по-далечни визитации, тъй като доктора силно куцаше. В града усилено се говореше, че е станал жертва на ревнив обожател на студентката, която се беше оженила за професора си. Казваха, че студентът го посекал с брадва и професор Ангел Попов едва останал жив, но сакат за цял живот.
Доктора прослуша гърдите на Славка, която се понамръщи виждайки доктора наведен над нея и залепил ухото си направо върху голите й гърди. Това беше негов патент и казваше, че само тогава могат да се чуят правилно тоновете. Предписа лекарства, гаргара с отвара от лайка 4-5 пъти на ден, вендузи трябваше да се сложат веднага. Д-р Попоов обеща да намине да види младата си пациентка следобяда на следващия ден. Взе си дискретмо хонорара, поблагодари на Мадам Шони, с която бяха стари познати и подръка със съпругата си закуцука към изхода.
В “Одеон” паниката достигна апогея си три дни преди премиерата. Мадам Шони беше заета с репетициите и не можеше да бъде около Славка. При нея бяха изпратили една от гардеробиерките. Леля Николина беше приятна жена надхвърлила петдесетте, която майчински се грижеше за момичето. Само след три дни Славка трябваше да дебютира на сцената на известния театър “Одеон”.
И чудото стана. В деня на спектакъла сутринта точно в 10 един файтон спря пред театъра и от него слезоха Мадам Шони и младата танцьорка Славка Гогова. Примиерата на новата постановка на оперетата “Баядерка” от композитора Имре Калман щеше да се състои.
© Крикор Асланян Todos los derechos reservados