Софийска сага 3
Глава втора
Печката беше на път да загасне. В сандъка до нея нямаше нито дърва, нито въглища. Дончо трябваше да слезе в мазето и да донесе поне две цепеници, за да изкарат до сутринта. Краката му бяха премръзнали в пробитите обувки и не чустваше тялото си до кръста. Освен това при всяко навеждане гърбът му причиняваше непоносими болки. Децата бяха навлекли всичките си дрехи и въпреки това зъбите им тракаха от студ като клавиши на допотопна пишеща машина. От трите хляба нямаше и помен. Наквасен с липов чай, макар и без трошка захар, се беше получила гала вечеря. Дончо се надигна бавно, държейки се за кръста, и с провлачена походка се запъти към мазето. Едвам довлачи две голями цепеници и без да се измие и съблече, легна до Дафинка на двойното легло с тенекиени табли.Някога тези табли са били изрисувани с езеро и плаващи бяли лебеди, но сега имаше следи само от синята боя на езерото, в която плаваше глава на лебед, набучена на дълга шия. Човката беше изчезнала заедно с тя ...