Глава четиридесет и седма
Бяха минали две години от завръщането от Мексико и раздялата с колумбийския полковник. Зора беше устроила новия си живот в родния си град. Направи сериозен ремонт на апартамента. Поднови всички мебели. Преоборудва кухнята с корекомски електродомакински уреди и се отдаде на рисуването. Картините излизаха изпод талантливите ù пръсти като от конвейер. Организираше изложба след изложба в новоизникнали частни галерии, където беше наистина много търсена.
София се вълнуваше, а с нея и цяла България. Бяха се появили неформални съюзи и дружества, които вече открито протестираха против управлението на страната. Нещо нечувано и невиждано през последните 45 години. Хората искаха промяна, но те самите почти не се променяха. Кафенета, барчета и ресторанти никнеха на всяка крачка като гъби след дъжд. Някои съществуваха само няколко дни, други седмици, но почти всички не дочакваха да празнуват годишнината от откриването.
Тук и там, на площада или в някоя градинка се събираха ...