Беше приятен слънчев следобед. Лятото отстъпваше пред есента и топлите дни бяха към своя край. Листата падаха по земята, завършвайки своя път, за да дадат възможност природата да изрисува следващия зашеметяващ пейзаж. Около парка цареше обичайния хаос. Хората хвърчаха по тротоарите, за да догонят идващия автобус. Други пък се прибираха от работа с колите си и всичко това правеше трафика и шума непоносими. Чуваха се клаксони и ругатни, изнервени и забързани хора, но беше някак странно приятно да наблюдаваш всичко това отстрани.
Вече бях загубил търпение, когато се обърнах и видях автобуса да се подава зад ъгъла. След разходката в парка най- голямото ми желание беше да се отпусна на седалката и да си сложа слушалките, казвайки сбогом на градския шум. И ето, че мечтата ми започна да се превръща в реалност, а аз бях видимо удовлетворен от намереното свободно място в дъното на рейса, чакащо моята персона да се настани върху него. Не бях обърнал внимание на свободното място срещу мен, което ...