V глава
Лятото се настани в малкото селце заедно със задушните си, горещи дни. Слънчевите лъчи безмилостно се забиваха в главата на всеки, посмял да излезе на слънце, затова хората се скатаваха на сянка и в селото настъпваше тягостна тишина и спокойствие.
В това непоносимо време София и Мартин намираха убежище в гората. Там беше приятно и прохладно, а въздухът - свеж. Двете деца често се къпеха в реката, но дори тя не им предлагаше пълна почивка и прохлада. Сутрин водите ù бяха хладки, но по обяд се превръщаха в горещи вани, затова Софи и Мартин разредиха посещенията си там. За сметка на това, момичето развеждаше момчето из всички поляни, без Зайчина.
Един ден, докато се плискаше във все още приятната вода на реката, на София ù хрумна да го заведе там. Взела това решение, тя излезе от реката и започна да се облича.
- Къде отиваш - попита я Мартин, който се бе потопил в студената вода.
- Не къде отивам, а къде отиваме - поправи го Софи със смях, докато обличаше лилавия си потник. - Хайд ...