Спирка "Щастие"
Същите прокъсани седалки, същите прашни прозорци, тъпите надписи с маркер, монотонният шум и поклащане.
Влакът пътуваше...
В дългия салон бяхме двама. Аз и едно момиче в другия край, което четеше някаква дебела книга.
Затворих очи и се унесох.
Високоговорителят ме стресна и композицията скърцайки спря.
- Спирка "Минало"... Вратите се затварят! Следваща спирка "Щастие".
Влакът отново се разклати и бавно потегли.
Погледнах през прозореца. Отвън беше сивота... Сребриста сивота.... Сякаш погълнала всичко, дори и безкрая.
Момичето стоеше в същата поза, четейки своята книга.
Този път много дълго пътувахме. Загубих всякаква представа за време и изпаднах в своята полусънна медитация. Не знаех, дали са минали часове или може би дни...
Острият глас прокънтя:
- Спирка "Щастие"... Последна спирка... Влакът ще потегли обратно… Неизвестно кога.
Станах и тръгнах към вратата, но там след решетъчните стъпала имаше облаци.
Безкрайно поле от бели пухкави облаци.
Момичето се блъсна в мен, все още зачетено в книгата си.
- Ще слизате ли?
- Да ви кажа честно, още се колебая.
Тя погледна през рамото ми и почти изкрещя:
- Но, къде се намираме?!!!
- На спирка "Щастие".
Плахо пристъпих по двете стъпала и държейки се за дръжките отстрани, протегнах крак. Беше меко, но някак си стабилно. Направих крачка и се обърнах.
- Подайте ръка. Няма страшно.
- Подръжте я.
Подаде ми дебелата книга, а върху нея със златни букви бе написано „Библия”.
Протегна ръка и силно стисна моята.
Първо стъпи неуверено, но после направи няколко крачки. Усмихна се и заподскача.
- Прекрасно е! Ние сме в облаците!
Затича се с разперени ръце. С бялата рокля, в която бе облечена изглеждаше, като ангел сред облаците.
Тръгнах след нея бавно… после и аз се затичах. Не я чувах, какво си говори, но като доближих, разбрах последната фраза:
- Благодаря ти, Господи! Аз съм щастливааа…
И двамата бягахме с развети коси, но облаците изведнъж изчезнаха. Пред нас бе огромно езеро с кристална, гладка повърхност.
Тя протегна крак и стъпи върху водата. По повърхността се образуваха концентрични кръгове.
- Аз ходя по водата!!! Виждаш ли?!... Ходя…
Пуснах Библията, но тя остана във въздуха. Стъпих и направих няколко крачки.
Въздухът бе изпълнен с тиха, нежна мелодия.
Подадох ръка и двамата затанцувахме по водата.
Вълничките от нашите стъпки се събираха, сливаха и после ставаха водни пеперуди, които летяха край нас.
Танцувахме по водата своя вихрен валс… И бяхме щастливи…
Истински щастливи в безкрая.
- Трябва да се връщаме! Влакът, може да тръгне без нас.
- Даа… Трябва.
С наведени глави, отново вървяхме по облаците.
Тя се качи по стъпалата и погледна към мен.
- Хайде, идвай!
- Не, ще остана тук. За мен няма място в този влак.
Вратите изсъскаха и се затвориха. Видях дланта ѝ, долепена на прозореца.
Все още държах Библията в ръка. Затичах се, след бавно потеглящия влак с Книгата.
Тя отвори прозореца и извика:
- За теб е! Носи я винаги…
Гласът ѝ се загуби сред шума и скърцането на релсите. Последният вагон изчезна…Сякаш никога тук не е спирал влак.
Тръгнах по облаците и погледнах нагоре… В синьото небе… В голямото, искрящо Слънце…
Разперих ръце и полетях…
© Гедеон Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Да Катя, то и щастието е сън за сънебродници.
-
На мен ми липсва спирка "Мързел". Някои я предпочитат пред "Щастие" или не ги различават. 😄 Шегувам се.
Разказът ми прилича на мечта или сън. Странен е. -
Пепи, чудна работа снощи ми я пяха същата песен "Горе на черешата".
-
Вече, като си потеглил за спирка "Щастие" си е Щастие.
Иначе закръглените мацки са кумир за арабския халифат.
Пък и не само за арабите. -
Хм , в облаците щастието е доволно самотно преживяване - никой не те вижда, ти също не виждаш никого ... иначе е доста разпространена идея - има няколко реклами на шоколад, където разкошно облечена мацка се наслаждава на вкусовата феерия, ама вероятно това трае докато не натрупа килограми и не се спусне на земята ... В разказа намирам частица от щастието в празния вагон и непринуденото общение с непознатата, дори само с погледи
-
Плам Спирката е винаги в облаците, но никога влакът не спира на едно и също място.
-
Чудесна импресия ... Както си вървиш, така минаваш през реалните спирки 'Минало' , 'Живот' ... и накрая последната , то даже не е спирка, то е нещо неопределено и се нарича 'Бъдеще' ... Спирка 'Щастие' ?? То е мимолетен миг и никога не можеш да спреш и да слезеш там , колкото и да ти се иска
-
Интересно! Всеки сам избира спирката си! Добре дошъл и от мен, Жабок! Отива ти зеленото! 😁
-
Не си мисли, че си достигнал щастието, дори и да си го усетил. То не е постоянна величина. Продължи да го търсиш, за да го имаш. На това ме научи твоя увлекателен разказ!😄
-
Не знам защо този разказ ме потисна. Може би, защото съм дейна натура, може би, заради Библията... Поне момичето да беше останало. Хубаво е написано, представих си го, просто не е моята приказка. А пишеш красиво.
-
Увлекателно пътуване...към себе си!
-
"Щастието не е спирка , а пътуване" - из "Наръчника на Майстора"
-
Нещо ми подсказва, че Жабокът (ВИ) ще ни упъти. 😊🤪😎
-
А преди спирка “Живот”? Пак ли е спирка “Щастие” или друга има? 😉
-
Жабокът ВИ, благодари.
Преди спирка "Минало" е спирка "Живот". Там слизат повечето пътници. Малко пътуват дълго до спирка "Щастие", а още по-малко политат. -
Може би на момичето просто още не му е дошло времето да остане там...
-
"Спирката" на твоята страница е ако не щастие, то поне удоволствие.
-
Така е, в живота (влака) не знаем кой пътува с нас и с каква мисия. И ме подсеща за "Естир" от Библията! Поздравления
-
И аз много харесах. 😊
-
Приказка. Хареса ми. Добре дошъл!
-
Зачетох се и не можах да откъсна очи, до последния ред. Много хубав разказ.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
