17 dic 2016, 16:49

Споделено мълчание 

  Prosa » Cartas, Otros
899 0 1
1 мин за четене
(Непрочетено писмо)
Знаеш ли...
и на мен понякога ми се ще да мълча.
И да чуя грохота на тишината.
Как се сгромолясват мислите ми и остават голите чувства.
Мълчи ми се от разни думи, дето са увиснали в пространството, като уморени птици, не намерили дом да ги приюти.
Мълчи ми се от страховете на няколко неуверености, които превземат вярата и не оставят път на надеждата.
Мълчи ми се от многото изкривени огледала по пътя на живота ми, защото оглеждат с предразсъдъците си.
Мълчи ми се от разминаванията във времето, които оставят бездни.
Мълчи ми се от стените, стените, стените... които само стягат, а не помагат на никой.
Мълчи ми се от онова мълчание, което е вярно единствено на идеята за себе си.
Мълчи ми се от невъзможности и защото не е вярно, че всичко зависи само от теб — не и когато засяга двама. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??