Ромейн е на 18, слуша японски рок и пуши Camel. Господ му е дал мазна коса, проблемна кожа и френско гражданство. Дотук добре.
Първият ни разговор беше много лаконичен, почти като онези диалози, които се побират в едно кубче от японско комикс списание. Ромейн ообожава японски комикс списания. Той е японец по душа и британец по стил. За стила, не му е тук мястото.
- Хай!
- Хай! Ти си момчето от Франция, нали? Защо пристигаш толкова късно?
- Сори, не говоря английски.
- Оу, извинявай.
***
Поглеждам пълния хладилник и първата мисъл, която ми идва на ум, е колко е несправедливо да виждаш пълен хладилник всеки ден и как буркан със сладко, половин банан, консерва с царевица и литър кола формират онзи инвентар, от който зависи дневния ти избор на закуска. Ако не бях сглупил да откажа панацеята на сутрешните фрустрации, може би Дилемата на пълния хладилник щеше да ме връхлети едва часове по-късно. Разбира се, става въпрос за кафето.
- Как спа?
- Чудесно.
- Имаме нужда от прах за пране.
Дилемат ...