Днес вървях... прегърнала болките от безсънните нощи и потънала в мисли за утрешни дни, вървях и мислех за себе си... Денят едва започваше и, както в повечето планински градчета, утрините са свежи и ти дават сили... все едно ще полетиш! В един момент си помислих, че, всъщност, аз не знам къде отивам... вървя напосоки... Объркана и решена да сложа в ред мислите си, седнах просто на кафе! Хубаво беше да виждам как денят започва и градът се изпълва с живот! Нямаше никой... само още двама ранобудници като мен спореха за снощния мач на чаша кафе...
И тогава го видях - прегърбен, брадясал и уморен, едва ходейки, към кафето се приближаваше Старец! Може би просто още един от онези, на които не обръщаме особено внимание по пътя си! Стигна до стълбите близо до кафето, поогледа се, пое си дълбоко въздух и извади от обикновена платнена чанта... Любовта си! Една излъскана и много добре пазена Виола затрептя в ръцете му... като слънце! Погали я нежно с пръсти, доближи я до устните си и я целуна. Пос ...