“ Ах, кой ли би могъл да разбере
момичето с тъгата мълчалива!
… едно момиче и едно море…
И сянката, която си отива…
Изпращам ги с очи във вечерта
и мисля: туй, което отминава
не е ли всъщност моята мечта,
която вечно гоня през света
дори без сам и аз да я познавам?“
Д.Д.
По дяволите! (Хм, добро начало за разказ, няма що, дамите да прощават). Ставам. 8:30. Обличам се. Бързам. Ще закъснея за училище.
Брат ми още спи, гледам да не го събудя. Излизам по най-бързия начин. Живеем на десетия етаж в панелен блок – социалистическо строителство. Като изключим хлебарките,мишките и проблемите с водата всичко е ОК. ...