СТОЛЪТ
- Какъв е смисълът това твое старо палто да бъде винаги върху стола, вместо в гардероба? – попита го внезапно и той първо дори не разбра въпроса, после свали очилата си бавно и се загледа в стола. Столът беше хубав, от старите, които живееха вечно, леко поолющен, поскърцващ, но на практика ненужно вечен.
- Така давам смисъл на стола – отговори.
Жена му беше свикнала с подобни отговори и изобщо с неадекватното му поведение; навремето за това го хареса. Той излъчваше нещо привлекателно, диво и просташко – саморъчен дезодорант или просто не се къпеше редовно. Толкова я привличаше с тази миризма, че накрая тя отказа да се храни без да я усеща до себе си. Като резултат отслабна съвсем, а той най-сетне я хареса тъкмо затова и се ожениха: тя слаба и влюбена, той вмирисан и шантав.
- Този стол е от дядо ти. Наследство. Защо смяташ, че добива смисъл, когато е облечен с палтото ти?
- Въпросът ти е сложен – отговори, стана, загърна се с палтото и отиде на балкона да пуши.
Как може да й обя ...