Предполагам всички някога сме се замисляли за живота. Какво е той? Защо е такъв? И как самите ние да го изживеем по най-добрия начин.
Хората ми казват: ''Не бъди такава!'', ''Бъди силна!'' и аз поклащам безмълвно глава в отговор на разбиране. Но си мисля, че никак няма да ми е лесно. И всъщност... Защо трябва да е лесно? Животът се променя. Понякога, както сега, стоя безучастно, гледайки го как парче по парче се руши... от страх. Страх, че ако още веднъж рискувам, ще загубя и това, което ми остана. Думите, които исках да изрека, никога няма да кажа. Опитах веднъж. Беше грешната стъпка.
Истината е, че ще бъде по-добре, ако ме няма. Истината е, че животът им няма да бъде по-различен, ако ме няма. Просто малко по-добър! Предполагам, че всички някога сме се замисляли за живота. Че ако някъде там имаше друг свят, по-приятен, по-честен, бихме избягали там. Надалеч, където да започнем от начало.
Но няма. Щеше да е прекалено лесно. Оставени сме тук, за да се борим с цялата тази болка в света. И понякога във самотна вечер като тази, натежава в мен
като камък. Цялата тази мъка скътана прилежно в душата взема своя връх и знае как да ме разкъса, че по-силно да заболи.
Оставени сме тук, за да живеем живот, който сами ще си изградим. Да направим много грешки. Да понасяме радост и беди. Да се борим със зъби и нокти за късчета щастие, че да не се чувстваме сами. И понякога във самотна вечер като тази, преливат в мен сълзите. Цялото това страдание, скрито зад блясъка в очите,
взема своя връх и знае как да ме докосне, да задълбае, че да заболи до кръв.
Хората ми казват: ''Усмихни се! Ти имаш хубава усмивка'', шегувайки се, че някой в нея ще се влюби, и аз поклащам глава в отговор на разбиране, мъчейки се в усмивката ми фалшивото да не проличи.
Предполагам всички някога сме се замисляли за живота. Какво е той и къде ще ни отведе? Как така да го изживеем? Всъщност, някои от нас дори не чувстват, че живеят. Някои от нас не успяват да се засмеят. Някои от нас, бедни или
богати, здрави или болни, щастливи и нещастни, всички сме хора. И всеки от нас ще изживее живота си по-различен начин, но можем ли все пак да опитаме един друг да си помогнем, да го направим по-добър. Да придадем смисъл на думата ''живот''.
Можем ли да подадем приятелска ръка, без да потърсим нещо във замяна? Можем ли да предложим рамо, на което нечии сълзи да се излеят? Можем ли да бъдем малко по-човечни? Можем ли да се научим винаги да казваме истината, дори от нея да заболи? Че лъжите кратки, безобидни, една от тях щастието ще разруши! Можем ли това сърце във гърдите си да отворим за един човек, който ще бъде света? И никога, никога да не го предадем. И няма да се чувствам както в тази нощ сама? Можем ли да бъдем хора един със друг? Да бъдем малко по-човечни?
http://vbox7.com/play:9a44b9c6
© Лилия Todos los derechos reservados