Предполагам всички някога сме се замисляли за живота. Какво е той? Защо е такъв? И как самите ние да го изживеем по най-добрия начин.
Хората ми казват: ''Не бъди такава!'', ''Бъди силна!'' и аз поклащам безмълвно глава в отговор на разбиране. Но си мисля, че никак няма да ми е лесно. И всъщност... Защо трябва да е лесно? Животът се променя. Понякога, както сега, стоя безучастно, гледайки го как парче по парче се руши... от страх. Страх, че ако още веднъж рискувам, ще загубя и това, което ми остана. Думите, които исках да изрека, никога няма да кажа. Опитах веднъж. Беше грешната стъпка.
Истината е, че ще бъде по-добре, ако ме няма. Истината е, че животът им няма да бъде по-различен, ако ме няма. Просто малко по-добър! Предполагам, че всички някога сме се замисляли за живота. Че ако някъде там имаше друг свят, по-приятен, по-честен, бихме избягали там. Надалеч, където да започнем от начало.
Но няма. Щеше да е прекалено лесно. Оставени сме тук, за да се борим с цялата тази болка в света. ...