СТРАННО ПИСМО
И в оня ден си преглеждах пощата като всеки ден. Очакваше ме странно писмо от сайта, където понякога публикувах. От непознато момиче на петнадесет години. Изпращаше ми свое стихотворение и нищо повече. Естествено пишеше за любов. Момичетата на петнайсет рядко пишат за друго. За любим, който я е забравил лесно, който "нечестно" е изтрил болките им, за срещите им под явора, на който са оставили издълбано сърце и други подобни в този смисъл. И банално като в стар, сладникаво-сантиментален филм - споменаваше за прерязани вени. Въпросът, който естествено и логично си зададох беше - защо ми го изпращаше? За да предизвика интерес към себе си? Едва ли. За да чуе мнението ми? Едва ли точно към мен би се обърнала, защото в сайта има много по-добри поети, пък и би написала, че моето мнение я интересува. Заплаха за самоубийство ли беше или вик за помощ? Но защо точно към мен? Освен ако... не мисли, че този мъж и аз... Изключено! Не бихме могли да харесваме един и същ мъж. Та аз съм с ...