Стреснушка
Два след полунощ е. От години не се бе стряскал така насън. Сякаш бе подскочил педя над леглото. Сърцето му бие в някакъв луд ритъм, спира за момент, после наваксва.
Какво бе сънувал? Познат сън. Весела компания. Всички пеят, надвиквайки се един друг. Той е в центъра както винаги. Изважда акордеона. Разпъва го с всичка сила, пръстите му се подреждат за тържествен акорд, но звук не излиза. „Нищо, ще свиря в друга гама!” Хваща друг акорд – пак нищо! Другите продължават да си пеят. Дори не забелязват, че акордеонът му не работи… Давай! Страхотен си! И тогава го удря ток…
Не, не може да е това. Да се стресне така! Животът му е спокоен, не чувства никаква заплаха. Има стабилна, добре платена работа и допълнителна, ей тъй - просто за кеф. Нахранен е. Лежи в топло легло. Чаршафите са сменени предната вечер. Погалва чаршафа до себе си. Усещането за прясно изпрани и изгладени чаршафи е невероятно! Но все пак…
Мястото до него е празно… Както винаги. Вече тридесет и седем години!
Има с ...