ВТОРА ЧАСТ
I
Ивана
Реното пълзеше по Paseo de Castellana с тридесетина км /ч, заобиколено от два реда лъстящи, измити от дъжда автомобили. „Като стадо пъстри крави сме, мислеше си разсеяно Ивана, подпряла чело на прозореца. Крави, снабдени с конски сили. Все пак си оставаме стадо...“
Тя въздъхна и облегна глава на меката, тапицирана седалка. Мара, която седеше до нея, я погледна сериозно и стисна потната ѝ длан. Олег, който шофираше, запретнал ръкави, въпреки студа навън, обърна към тях вечната си широка усмивка.
–Почти пристигнахме, момичета. Ето, само да заобиколим Santiago Bernabeu и след две преки сме пред къщата.
–Още имаш време да рзмислиш, мамо.-каза строго Мара.-Само кажи, завиваме и се връщаме у нас. Знаеш колко съм против този твой...експеримент.
–Не.-каза твърдо Ивана.- Решила съм да мина през това и ще го направя.
–С господин де Голи никога съм нямал проблеми с плащанията-каза за кой ли път Олег. –С бившата му съпруга не се познавам, но след като твоята заплата ще я приведе ...