Сватба в Асуан
„Не сме ли днеска вече други?
Дали навеки се загуби?
Дали без теб останал беден,
ще те дочакам, ще те зърна,
или тоз стих е стих последен
за теб, която се не върна? ”
(Никола Фурнаджиев)
Дъждовни облаци чертаеха неравен път по Асуанското небе. Щеше да завали… Пясъкът, неугаснал, тлееше като жарава. Жулеше уморените ходила на търговеца Салах.
След като бе избродил голямата земя, той стоеше пред портите на родния Асуан, със закопнели за ласка ръце, с молещи за прошка очи. От торбата му прозвъняваха, с меден гласец, гривни. Бе дошъл да ги продава.
Зад портите се лееха музика и звънливи смехове. Магията им приканваше странника да поспре и да послуша. Салаховото сърце бе забравило, че музиката изпълва човешкия живот.
Накуцвайки, търговецът влезе в града, от който преди години бе изгонен, заради обвинение в прелюбодеяние. Низвергнаха го…
Салах се спря с жажда в гърдите, за да погледа веселието. Но онемял, не помръдна от мястото си… Няколко тъмнооки девойки извиваха тела под ритъма на сватбарската песен. Натежалите облаци не спираха сватбата. Никой не забеляза присъствието на новодошлия, сякаш беше невидим или мъртъв…
Търговецът се усмихна, за да спре натежалата в сините си очи сълза… Някъде сред веселящите се му се стори, че вижда кехлибарените къдри и ясното мургаво лице на слугинята Мерват. Прииска му се да протегне ръка, за да я погали.
Мерват оживяваше в съзнанието му, с бялата, пристегната под гърдите ù роба, и сплетените в косите бели лотосови цветове.
Бели гълъби кацаха по ръцете ù, а слънцето плетеше люлки над главата ù. Девойката изглеждаше царствено в сватбената си премяна. Мерват бе къс от душата му, топлинката, която му ограбиха…
И Салах някога бе слуга при възрастния бездетен Абдул и чернооката хищница Фейтула.
Въпреки че обичаше слугинята, Салах бе заставен със заплаха да преспи в постелята на Фейтула, за да бъде продължен господарския род.
На сватбения им ден повикаха Мерват да акушира при раждане. Мъртъв плод раждаше Фейтула… Умъртвиха и чувствата на Мерват, сякаш груба ръка присвои за себе си лотосовите цветове, гълъбовите пера и слънчевите люлки…
Салах присви очи при пронизващия отблясък на светкавицата, блеснала зад облаците. Мерват сякаш му се усмихна сред веселящите се. Бялата ù роба червенееше, червенееха и перата на гълъбите. В краката ù се валяха лотоси. Светкавицата освети сребърната дръжка на стърчащата от гърдите ù кама… Прогърмя и заваля и в очите на Салах… Веселящите се защураха около него, уплашени от дъжда. Никой не го и забелязваше, сякаш беше мъртъв. А вземат ли ни къс от душата, ние умираме! Музиката заглъхва...
Търговецът бръкна в творбата си и извади няколко от гривните. Загледа се в кръга, който описваше всяка от тях... Прехапа устни, защото вечността бе като смърт за сърце, с липсваща половина. Бързешком тикваше по една гривна в ръцете на бягащите жени и ги благославяше:
- Вашата вечност нека е цяла!
След като раздаде и последната гривна, накуцвайки, леко прегърбен от товара на неизплатената вина, Салах за пореден път напусна Асуан.
Залута се безпътен в тъмните води на Бахр ал-Нил. От брега на реката, с развята бяла роба, му махаше момиченце с кехлибарени коси… То хвърли нещо във водата, обърна се и замина. Детето бе дало къс от своята вечност на един непознат…
В отмалелите пръсти на търговеца се заплете лотосово цветче, което му се усмихна с добрите очи на Мерват…
От: YAVOR_A_STEFANOV (Явор Стефанов) &
© Петя Стефанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Митко, радвам се, че пак ме четеш
-
Невероятно...
-
Благодаря и аз,ivanleko91 (Ангел )!
-
Разтърси ме твоят разказ, Петя!
Жесток е живота понякога...много жесток!!!
А ти по невероятен начин описваш чувствата на героите!
Благодаря! -
Благодаря за милите думи!
-
Мила Пете, прочетох прекрасния ти разказ нелогната. Отново те поздравявам за майсторството, с което ваеш герои и ни въвеждаш в своята безкрайно красива душевност! Възхищавам ти се! И ти благодаря!!! Макар закъсняла, приеми най-искрените ми пожелания за отминалия ти рожден ден! Бъди здрава и дано успееш да запазиш душата си все тъй бяла!!! С много обич!
-
-
Ех, Петя!
-
Радвам се,че се отби при мен,Евдокия!
-
Удоволствие бе да се потопя в приказния свят на разказа ти - умело боравиш с думите и докосваш!
-
-
Интересно
-
Радвам се,че ви има!
-
Поздравления за разказа и за присъствието ти в "Откровения"!
-
Ще бъда цинично откровен с теб, с риск да нараня останалите, които пробват в този толкова труден жанр: Освен сладкдумен разказвач, ти си безкрайно талантлив поет, Петя! Майсторство е да виждаш отвъд душата, да извайваш образи и метафори, да палиш въпбражението ни и вярата, че някъде съществува по-добър свят (твоя). В белетристичните ти творби има повече поезия, отколкото в някои "поетични" текстове тук. Среднощен привет: Ваше Благородие
-
Силно и стилно. Хареса ми. Поздрав!
-
Хубаво пишеш, Петинко! Не съм забравил за обещанието си! В края на седмицата ще ти пиша на пощата. Ваше Благородие
-
Ивайло,отново благодаря за думите !
-
Прочетох разказа ти няколко пъти. Впечатлен съм и това е малко да се каже. Думите те обичат и кацат като гълъби по устните ти,Петинка, за да пият водица. Бъди! Може би ше ти напиша на пошата в детайли какво мисля за разказа. Ваше Благородие
-
-
Преди малко се смях ,а сега....!!!
-
Ще се радвам да се поспираш при разказите ми
-
Петя, докоснеш ли ме, ще засветя - с тези обещания за Вечност! Ще те чета...отсега нататък. Благославям те! Ваше Благородие
-
Лек ден и на теб,Дими
-
Разказът съвсем не е имал за цел да показва личността и делото на някой български автор...
Видях болката в очите на един непознат човек,опитах нея да изобразя по моя си начин...Не знам какъв е бил животът му,стремежите му дори...Някакво вътрешно предположение и затова той стана Салах...
Но всеки вижда различно нещо,което му харесва или не,защото ,колкото читатели има,толкова и Ани Каренини съществуват
-
Не мога съвсем да ти схвана мисълта...Чувал ли си за сватбата-смърт на Антон Страшимиров, на Фурнаджиев,на редица други български автори...Сватбата-смърт, тук е проявление на невъзможността да се свържат ръцете и душите,заради неизкупена вина...
Едва ли Никола Фурнаджиев е забравен,не са и забравени другите гениални творци...Днешните хора си мислят,че гениалността на миналото е смешна...Просто грешат... -
Мотото е избрано,поради това, че в стиха си Фурнаджиев описва една почти невъзможна любов...
При мен сватбата в истинския си смисъл е равнозначна на смърт... -
Елица, ще се радвам да се отбиваш,ако има нещо,което ти е допаднало в начина ми на писане...
-
Моите поздравления, Петя и Явор!
Ще те чета, Петя! -
Дими,радвам се,че се поспря да прочетеш разказът
-
хмм, аз също като вас приятели, имам честта да познавам тази гениална, уникална, впечетляваща девойка, коята както всички вас отне моето сърце в един миг. Пожелавам и да бъде все така лъчезарна и удивителка госпожица. За мен е чест ако съм достигнал до нейниете ръце за да се получи това разказче.
-
Виктор,трогна ме,но всеки се учи...С времето може би стилът на човек се изменя,начинът на мислене...
-
Благодаря,Тони!
На нещастия могат да ни обрекат обстоятелствата, на любов се обричаме сами.(Лопе де Ла Вега) -
Ех, Петя , какъв сладкодумен разказвач си!!! Всъщност сте, но от теб имам впечатления и от преди. И тази невъзможна любов... която се появява отново и отново в творбите ти... Прегръдка!
-
Благодаря ви,Вилдан и Васил! Душите ви нека са пълни с радост,обич,тплота,всеки миг...
-
Поздравления и за двамата!
-
Интересна и хубава е тази ориенталска приказка! Поздрави за двамата автори, но най-много за теб Петя, тъй като тук личи силно твоя почерк на много добър разказвач!
-
Благодаря,Бела! Главният виновник,за да се получи разказът е Явор Стефанов
-
Благодаря за топлите думи,Веси и Кръстина!
Прототип на този разказ е човек,който съм виждала по улиците на Русе...Върви,приведен леко на едната си страна и говори сякаш на човек,когото е обичал...
Мъка има в очите му,болка в мисълта,но нежност в сърцето...Като че ли някой му е откъснал парче от душата,някой сякаш му е взел любим човек... -
Притежаваш дарба на талантлив разказвач,
който умее да достигне до сърцата на читателите!
ПОЗДРАВИ!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
