I
Две черни очи
Георги знаеше какво да прави, знаеше къде да отиде, въпросът беше дали наистина го иска. Поне на едно нещо го бяха научили петте години в тези среди и това нещо беше да играе мръсно. Така изигра картите си срещу смъртния си враг, Ицо Добермана, когото застреля в главата. Сега седеше пред огледалото, беше захвърлил новата държавна мисия и списъка с щастливците настрани. Оглеждаше се бавно от глава до пети и не мислеше колко е красив, а как животът го е променил. От онова наивно хлапе, което прекрачи прага на София в началото, не беше останало нищо. Сега Георги виждаше пред себе си безчувствен звяр, който убиваше без никаква умисъл, просто така, и се оправдаваше с държавата. Не можеше да види нищо през черните си очи, белезите по тялото бяха зловещи, самият той беше едно чудовище, което нямаше емоции. Татуировките му издаваха спомени от миналото. Моторът на сърцето с текста My Best Friend беше първата му страст; на корема Crime Rider, легендата за най-добрия моторист, кой ...