СВОИ ХОРА
През прозореца на болничната стая се прецеждаше дрезгавата светлина ва мрачния есенен ден. Мъглата на талази забулваше с воала си сънения още град. Сивата ù полупрозрачна, подвижна маса поглъщаше дори най-близките възвишения на планината и само клоните на стария орех под прозореца, вече съвсем оголели, се открояваха на бледия ù фон. На тях бяха накацали в траурните си костюми ято гарвани. Подухна лек ветрец и разклати клоните на ореха. Гарваните излетяха и огласиха околността с граченето си.
"Ще вали сняг. Щом гарваните така играят, днес ще завали" - си каза Христо и отмести поглед от тъжната картина вън. - Потискащо време, като потискащия ден - денят за свиждане" - изпъшка той при тази мисъл.
Тежката операция беше минала успешно, можеше да не се страхува. Бе "прескочил трапа" - така му казваха. Но дните за посеще­ние в болницата бяха тягостни за него. При другите болни идваха близки и роднини, а той оставаше неизменно самотен и неутешен. Знаеше, че сам си е виновен, но когат ...