Съдби
Дванадесети епизод
Есента беше обагрила природата в най-благородните цветове. Преобладаваха злато и пурпурно червено. Тесният път от града до вила “Армира” беше покрит с пъстър килим от изпадалите листа на крайпътните дървета. Дикран вървеше бавно, съзерцавайки красотата на природата в този тих и мирен оазис всред бурния океан на съвременната цивилизация. Меките, заоблени хълмообразни височини на близката планина действаха успокояващо. В този красив родопски край, природата се беше оказала много щедра на красиви полски цветя, някои от които човек можеше да срещне само тук.
Бяха изминали два месеца откакто беше прекарал тежък инфаркт. Десет дни се беше лутал между живота и смъртта. Преминал критичния момент, Дикран беше започнал да се възстановява бавно, прекалено бавно. И само изключителните грижи на дъщеря му го бяха изскубнали от ноктите на “онази с косата”.
Вече повече от месец, старият часовникар предприемаше ежедневно тази дълга разходка край реката до античната вила на бога ...