Минава един човек и махва с ръка за поздрав, през отворената порта.
-Защо гледаш така?- попита ме той.
Въздъхвам: -Градината е тъжна!
Той поглежда към нея, а след това, отново към мен и казва:
-Няма ѝ нищо на градината! Есен е! Ти си тъжна!
-Ако, искаш заповядай!
Той приема мълчаливо поканата ми. Настанява се удобно и запалва цигара.
-Хайде, разказвай!
-Чувствам тъгата ѝ- прошепвам- когато някой е тъжен се натъжавам, ако пък е щастлив, щастието му и в мен се прелива, болен ли е- разболявам се...това е моята тайна!
-Защо, ми я споделяш? Защо, точно на мен? Погледнах те, и си помислих, че си тъжна. Аз не съм, разгадал тайната ти, за да ми се доверяваш!
-Защото, почувствах доброта в теб, голяма доброта!
-Емпатия!- намигва ми, усмихнато той. ...