Мирогледът на Х-епохата гласи: невъзможно е съревнованието с Харизмата.
Всеки, опитал да победи Харизмата, остава изненадан от органичната си склонност да се поддава на обаянието ù. В тоя ред на мисли, да разсъждаваш Х-епохално означава да отхвърлиш смисъла от конкуренцията, защото конкуренцията е понятна само между двама нехаризматици, което – без никакъв спор – е едно наистина невзрачно събитие.
Вятърът отчупи чер изсъхнал клон, завъртя го в прегръдката на своята посока и го захвърли в пръстта. Една чиста бяла длан, покрита по дължина от червен калъф, привързан в китката, се надвеси над клона, но след известно колебание се отдръпна.
Хариса се изправи. Загледан, отвъд градината, в морето, той остана с гръб към своя неприятен гост. Прехапа устни и предупреди:
- Не забравяй – у него липсва неувереност. Особено когато ще владее фетхата.
Гостът, усмихнат, стоеше предизвикателно, вдигнал в ръка сив къс нож. Двата края на ножа проблясваха, издълженото острие нагоре, дебелото надолу. Възторг ...