Вчера те видях сред блещукащите лампи на внушителния град. Отначало си помислих, че си привидение, за което толкова много творци са писали в своите произведения. Бях разтърсен от тока на шокиращата изненада. Младото момче се почувства като старец, преполовил житейската си пътека. Идеше ми да заплача.
Лъжа ли ще бъде, ако ти кажа, че не съм спал по цели нощи само за да пиша името ти в сърцето си? Обичах те. Силно. Романтиката в мен надделяваше, щом зърнех очите ти, създадени от най-финия кристал. Момиче, осъзнаваш ли какво ми стори? Говориш ли за мен? Приляга ли ти този нов живот? Стягат ли златните накити на твоето розово, безпомощно изглеждащо вратле?
Постигна ли целите си? В моето съзнание си все толкова амбициозна и неуморна, готова да преплува море, за да прочете съдържанието на изоставен лист хартия в стъклена бутилка.
Вече всичко е различно. Светът ми удари силен шамар и прокле сърцето на момчето, което просто се влюби. Тъжен бях в самотата си, отричах слепотата си. Лутах се безц ...