Сънувам сън. Че вървя край добре поддържаната пътека край къщата, в която съм родена и израснала. Винаги чиста, преметена, плочките - правоъгълни, равни. Плочките, по които баба не ми позволяваше да играя на дама - да чертая с тебешир, или да рисувам  с цветни тебешири. Е, понякога не ми се сърдеше, когато рисувах - но рядко чакахме дъждът да го отмие. Тя го метеше с метлата след известно време и после с едно канче вода изчестваше тебеширените ми рисунки.

Сънувам цветята. Всяко едно - оранжевият крем до зелената порта, която издаваше характерен звук при отваряне, момините сълзи, малки и белички, до дувара - тухлен тежък дувар, подреден шахматно на нивото на кръста на възрастен човек, така, че можехме с брат ми да надничаме у съседите, кога ще се мярнат Катето и Калоян, да излезем да играем на улицата; здравецът, който цъфтеше чудно, и който беше толкова гъст по края на пътеката, че ме беше страх да се приближавам до него, защото веднъж паднах в него, докато се люлеех на въжената люлка, и оттам се разбягаха паяци, голи охлюви и не знам си още какво; сънувам божура, розовият божур, розата пред стълбите... продължих по пътечката към външната тоалетна - там имаше само по една плочка, но пак грижливо поддържана беше и тази пътека, а покрая имаше напролет кокичета и нарциси! Току преди малиновите храсти баба ми си беше посадила дамско сърце, подарък от една нейна приятелка, колежка май... Откакто се помня, баба ми работеше в театър София, сегашният театър Зад канала, като гардеробиерка. Много често ме взимаше със себе си и бях гледала всичките представления по двайсетина пъти, няколко сезона - "Догодина по същото време", "Човекоядката", и детските представления... Близо до мястото, където баба ми кладеше огън, за да прави есенно време лютеница и да слага буркани, имаше теменужки, диви теменужки. Когато минаваш покрай тях, те те посрещат с уханието си и те изпращат с него...

Такъв сън сънувах - къщата ни отдавна я бяха бутнали, дворът отдавна вече беше изтърбушен, преди да бутнат къщата всъщност! Дадоха жилище на баба ми, и я принудиха за една седмица да напусне къщата. Тя я напусна. Настаниха циганско семейство в нея. Баба ходеше всеки ден - циганката нямаше нищо против - и баба гледаше. Махнаха оградата и с леки коли "изораха" лехите с цветя. После... не е за разправяне. Баба спря да влиза в бившия ни дом, само минаваше покрай него. После спря и да минава. Беше си взела едната от двете котки, които имаше в къщата. Но тя избяга от апартамента. Виждали ги все около къщата. Циганите ги прогонили.

Какъв беше този чуден сън за къща и двор, които отдавна вече ги нямаше? В този сън аз бях на 10 години, вървях с баба и тя, както в детството ми, ми разказваше, поливайки цветята, историята на всяко от тях.

Един месец след този сън баба ми получи инсулт и не излезе от болницата. Често след смъртта й сънувах къщата, в която съм родена, и от нея излизаше да ме посреща баба. Успокоена, на сутринта си казвах, че баба е намерила своя вечен покой.