Ева живееше в далечния 23-ти век и още не бе срещнала своя Адам. А и не бе необходимо. Тя беше млада, преуспяла жена, и си бе спечелила име на един от най-добрите журналисти. Живееше умерено, хранеше се здравословно, разделяше боклука си и спазваше ограниченята за скорост по пътищата. Живееше според реда и правилата на обществото и спазваше всички норми на поведение. Не си позволяваше да общува с мъже, освен в позволените от закона случаи, когато това бе неизбежно. В работата си винаги се ограничаваше да изпълнява задълженията си само в отедела за жени и не й се налагаше да попада в крилото на мъжкия пол. С две думи тя бе примерна и пълноценна гражданка. Отгледана от също така пунктоална майка и завършила най-добрите девически училища, тя планираше да създаде скоро свое семейство. Често обмисляше идеята да отиде до клиниката и да се подложи на изкуствено оплождане, за да роди дете, което да осмисли живота й. Защото животът й си беше скучен. Макар и да не го признаваше, Ева чувстваше ед ...