Greenish
40 el resultado
Пия сутрешното си кафе.
О, не, пак ли ме занимаваш със себе си? Още е едва началото на деня. Не ми се говори с теб. Принуждаваш ме да те изпия набързо.
Знаете колко е досадно кафето, понякога просто не млъква!
Хайде, говори си, нали това искаш? Постоянно си търсиш слушатели.
Пак започна с глупавите ...
  1785 
Врата затръшната
изпод мъгла от апатия.
Цигара димяща
обгръща със мантия
лепкава, задушаваща ...
  809 
Изпод старите клавиши на раздрънкано пиано
звучи бавно във лунната нощ
сонатата лунна - фалшиво и странно.
Проблясва луната в прозореца. Нощ...
Вятърът облаци кухи разнася - ...
  1064 
Луната се скрива
зад слабо мъждукане
на малка звездичка.
Потапя се, чезне,
поглъща я нищото. ...
  733 
Полъхът есенен бързо отнася
пожълтели листа от дървото на дните.
Пронизваща мисъл в мъгла кондензира
острите пръски от спомени бегли.
А мъглата във сняг се превръща и пак ...
  758 
Ако имах сърце, щях да го уча
да гледа през калните, мрачни дела
на разума, вечно скептичен и краен -
да вижда зад него, че има душа.
Ако имах сърце, щях да го уча ...
  1507 
Цял живот заспива -
в унес тих душата
се усмихва мълчаливо.
В сън отчаян -
апатичен - ...
  788 
Бутилка зелена от масата сива
изплъзва се скришом и пада на пода,
последните капки вина се изливат,
от бара ми кима с глава Сервитьорът -
нормално било, а и често се случва. ...
  785 
Седя си пред телевизора и се опитвам да чуя новините. Нищо не успявам да доловя
обаче, защото съседката прави купон. Писна ми вече от тая чалга... не стига, че
в магазините, в такситата и в телевизионните реклами я има, а сега съм принудена
и вкъщи да я слушам. Не ми остава друго освен да увелича зв ...
  1122 
Не помня кога я видях за последен път. Имаше коси от злато и винаги задаваше много въпроси.
Веднъж ми каза, че се страхува да порасне. Страхуваше се да намери своя Малък принц. Боеше се, че когато го открие, ще сбъдне мечтата си. Попитах я какво лошо има в това, а тя ми отвърна, че човек е щастлив к ...
  1309 
А ти помниш ли онези дни,
когато нямаше в сърцето ти омраза?
Помниш ли и детските мечти
и искрената и невинна вяра?
А вярвал ли си, че след време ...
  836 
Епириптарий на мислите
лази след сянката.
Следва я, рови
пръстта под краката й.
Разцъфва в калта ...
  858 
Слънцето гниещо разтваря се
в ковчега на вечното.
Прокълнато,
стене.
Там... ...
  857 
В лабиринта на застиналото ми съзнание
гъсеница грозна се лута из нищото.
Изхода не намира, не излиза от там,
лази в главата ми, в мозъка, в мислите.
Подобно на червей, ровещ пръстта ...
  891 
В чашата вряща
изпаряват се фактите.
Похлупакът над нея
ароматът покрива -
изпарените капки ...
  768 
В кoординатната система
графиката на чувствата
е извита парабола
в четвърти квадрант -
затворена крива ...
  867 
Таванът е сив
и лепкав -
пространствен срив
на битието
по абцисата ...
  833 
Споменът за теб изхвърлих в боклука,
погребах миналото в задния си двор,
оковах образа ти с вериги от мъка.
Заключих лицето ти в ковчег с катинар,
а ключа изхвърлих на морското дъно, ...
  1019 
Ева живееше в далечния 23-ти век и още не бе срещнала своя Адам. А и не бе необходимо. Тя беше млада, преуспяла жена, и си бе спечелила име на един от най-добрите журналисти. Живееше умерено, хранеше се здравословно, разделяше боклука си и спазваше ограниченята за скорост по пътищата. Живееше според ...
  3493 
Розова луна,
квадратни зелени
звезди;
статична вода -
над тях тихо ...
  996 
По абцисата на забравата
хора, събития,
обгърнати в мрак
ми отнемаха вярата.
Но все още има я. ...
  1108 
Петров седи на пейката пред блока и люпи семки. Днес има рожден ден, за това си
беше позволил да си купи и бира. Говори си с някакъв гълъб, понеже му е скучно. А
аз седя и го гледам от прозореца... прибирам се вкъщи, все пак работа си имам за
вършене. След два часа отново поглеждам, а Петров още е т ...
  2484 
Тунел мрачен.
Прозорци затворени.
Един глас нетачен
тихо говори ми.
Гласът на сърцето ...
  838 
Планински връх поглъща
слънчевия диск,
вятърът студен захваща
полъха си тих.
Скрива се денят уплашен ...
  1026 
През зеленикавия мрак на тишината
времето е равно на константа,
безцветна се чернее синевата,
краските си скрила в стара чанта.
А вятърът навява сухи фрази, ...
  946 
Слънцето се скриваше зад големите черни облаци. Птици прелитаха на ята, духаше силен вятър. Навсякъде тичаха уплашени хора. По улиците се стичаха реки от кал. Писъци на ужас пронизваха натежалия въздух. В един миг небето притъмня, цялата светлина изчезна, сякаш бе нощ. Започна да вали леденостуден д ...
  1595 
Живееше някога малко момиченце. Когато се роди майка му пожела необичайно име. Кръстиха го Артемида. То беше щастливо със своите родители, които му даваха цялата обич на света. Когато порасна се научи да чете. По цял ден седеше до прозореца, кафевите й къдрици се спускаха по раменете й, докато четеш ...
  2426 
A
Някога
Те
Обичах,
Наистина...
  1181 
Юда отвори вратата на кафенето, пристъпи плахо и огледа недоверчиво хората вътре. Имаше точно една свободна маса. Той се настани и зачака. Все още изпитваше колебание относно тази среща, но любопитството го измъчваше. От друга страна си задаваше и въпроса, дали цената не беше твърде висока? Струваше ...
  1580 
И аз там седях
на края на света,
не виждах, не чувах,
обгърната в сивота.
В паяжини прашни ...
  1055 
Бяла, празна стая. Само огледалото се издига срещу мен. Поглеждам с празен, блуждаещ поглед и се запитвам - намирам ли смисъл във вярата? Вярвам ли въобще в нещо?
Вярвам ли в красотата на деня, в който хиляди хора измират от глад?
Вярвам ли във вечната любов, след като всеки ден стотици семейства се ...
  4270  10 
Две тела
преплетени в едно.
А любовта?
Няма я. Защо?
Кому е нужна? ...
  2039 
Коледа. Мразя този ден.
Мрак. Сняг. Вятър студен.
И всички вярват в едно -
че днес всичко добро
ще бъде със нас. ...
  2376 
Спи ми се...
Искам да заспя.
Искам да сънувам,
да не виждам света,
а сама да го рисувам. ...
  1114 
Аз пишех някога за любовта
и тя бе мое вдъхновение
и дори не подозирах, че така
не намирам всъщност избавление.
Не осъзнавала съм, че с това ...
  1166 
Омраза вечно във живота ни ще има,
но замисля ли се някой на света,
че ако у човека се е появила
е била предшествана от любовта?
Да обичаш значи после да намразиш, ...
  1106 
Поглед празен, безчувствен, заспал, пълен с омраза, угаснал, замрял. Раздяла без "сбогом" измама без срам, забрава без спомен, чувство без плам. Разум без мисъл, усмивка без смях, думи без смисъл, бягство без страх.
  1137 
Дали е любов това чувство,
което ме кара да искам
да идвам при тебе тъй често
и само за теб да си мисля?
Дали е любов щом когато ...
  2525 
Живот. Какво ли е той?
И за какво ли е нужен?
Всеки дали има свой
път весел или пък тъжен?
А има ли нужда от него? ...
  1615 
Завесата се вдига. Излиза актьорът, започва своя монолог. Играе убедително. А дали самият той вярва в това, което казва? Може би... Публиката е възхитена. Тя не знае какво се крие под маската, изписана с пъстри цветове и багри. Зрителят се интересува само от играта, без да се запитва кое е лицето, к ...
  8397 
Propuestas
: ??:??