- Да вървим! - те се върнаха в коридора, където нишите по стените станаха по-големи, а папирусите в тях бяха все повече каменни плочи. Тунелът зави на дясно и пред тях се откри станция на метро. Мотрисата дойде и те се качиха. Вътре нямаше обособени купета, а седалките в червено кадифе бяха разположени една срещу друга. Пода бе покрит с мек мокет, а прозорците бяха огромни и позволяваха да се вижда всичко. Те се настаниха и мотрисата потегли. Бързо навлязоха в тъмен тунел под водата на Черно море.
- Как успявате да скриете всичко това? - попита капитанът. - Стелт технология ли използвате?
- Точно така.
- Хе, хе, значи, ние виждаме всичко, а те не могат да видят нас?! - Иван се засмя.
- Да, така е. Това е важно за сигурността и безопасността на подземните градове и всички реликви, които се съхраняват тук.
Излязоха от тъмният тунел. През прозорците се виждаха риби, плуващи в морето, медузи... Морският свят не бе толкова разнообразен както в някои морета и океани. Наближаваха огромен стък ...