ВТОРА ГЛАВА
Зима 2044
1.
Владимир
Понякога, ако смесеше марихуана с алкохол вечер, се събуждаше през нощта. Често - с халюцинации. Бе свикнал с това и не се изненада особено, когато на двадесети и първи януари, в четири сутринта, видя светлината в стаята си. Надигна се и със смътната мисъл „Пак ли! Проклетата трева!“ направи няколко залитащи крачки напред. Светлината се диплеше около него на дълги воали, като приказни водорасли в тъмно море. „Поне е красиво, мамка му.“ Обикновено или стени се чупеха, или космати чудовища ръмжаха насреща му. Светещи водорасли досега не бе имало.
На метър от вратата на банята, чу зад себе си глас:
- Владимир!
Изведнъж като светкавица в съзнанието му блесна споменът за една книга, която бе чел като малък в интернет – „Приказка без край“. Там имаше една героиня – как ѝ беше името – Уу..Уйулала, нещо такова – чиято същност бе глас. Тя съществуваше само там, където говореше. Или по-точно, където пееше, защото изливаше репликите си в стихове.
„Уйулала?“ приис ...