ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Прозрения
1.
Ателието
24 януари, 2044
Людмила изпи едно мляко с какао – свитият ѝ стомах не можеше да приеме друго – после взе душ, обу тъмночервени джинси, тесен сив пуловер тип поло, нахлузи сивите ботуши и дълго време оправя косата си пред огледалото. Наглася я ту на една, ту на друга страна, накрая се ядоса и я хвана на конска опашка. „Какво си се закиприла толкова за тоя идиот, кой го знае какъв е! Я дай малко по-спокойно!“
И все пак стомахът ѝ продължаваше да е свит по време на целия път до квартал „Свети Йоан“. Бе свит и докато пътуваше в малкия, обкован с ламперия асансьор на шестетажния блок. От тясното пространство ѝ се замая главата, стори ѝ се, че ще се задуши. Когато излезе на площадката на шестия етаж, дълго време стоя и вдишва миризмата на таван и прясна боя, докато намери сили да се добере до единствената врата в края на коридора.
Владимир отвори на първото ѝ позвъняване. С отварянето на вратата зад него плисна слънчева светлина; денят бе светъл, макар и ...