Животът е прекалено кратък и цинично суров, за да го пропиляваме в мисли за сенки от миналото. Навярно и ти си закърмен с онзи извечен материалистичен стремеж за токсично притежание на всичко, както и на фалшиво обожание от всички. Старанието ти непременно да ги получиш, е нищо друго, освен едно босо, жадно и гладно страдание, изстрелващо куршума, който бавно, бавно те убива. Струва ли си неподвижно да умираш, бетониран в леглото на собствените си страхове, без дори за миг да вдигнеш глава и да се насладиш на пурпурната красота на здрача? Оплакваш се, че си тежко болен, и открито заявяваш, че се нуждаеш от подходящо лекарство за постигане на възстановяване. Съжалявам много, приятелю, но аптеките вече затвориха. Предлагам ти да си събуеш лачените обувки и да тръгнеш да търсиш желания лек в шеметните тласъци на многобройната хищна тълпа, която първоначално ще бъде дистанцирана, хладна и безразлична към изразените ти пориви за промяна към по-добро. Открай време това е нейният начин да ни ...