Танцът е като буквите, с които е изписано името му. Изящен, леко наклонен, изписан от невидимо перо като с магия, съвършен до лудост. Хипнотичен е, завладяващ. Разпалва душата, а след това огънят остава да тлее, дълго след като музиката е вече минало. Ритъмът отговаря на ударите на сърцето ти, мелодията те обгръща в цветна мъгла, всичко остава на заден план, освен дансингът. В моменти като този си съвършен, перфектен, най-изящното творение, създавано някога. Тялото ти знае какво прави, докато умът ти все още се лута объркан и се чуди какво става. Всяка стъпка крещи хиляди слова, които иначе нямаш смелост да кажеш. Танцът е твоят глас, начинът по който изразяваш себе си. Копнеж. Лудост. Но и това не ти е достатъчно. Тялото ти е сякаш инструмент, създаден с едничката цел да танцува, докато органите ти не започнат да крещят от болка, докато не можеш да си поемеш дъх, докато се усетиш безтегловен.
Танцът е като секса. Усещаш другия все по-близо с всяко едно движение, погледите ви се препли ...