Танцът е като буквите, с които е изписано името му. Изящен, леко наклонен, изписан от невидимо перо като с магия, съвършен до лудост. Хипнотичен е, завладяващ. Разпалва душата, а след това огънят остава да тлее, дълго след като музиката е вече минало. Ритъмът отговаря на ударите на сърцето ти, мелодията те обгръща в цветна мъгла, всичко остава на заден план, освен дансингът. В моменти като този си съвършен, перфектен, най-изящното творение, създавано някога. Тялото ти знае какво прави, докато умът ти все още се лута объркан и се чуди какво става. Всяка стъпка крещи хиляди слова, които иначе нямаш смелост да кажеш. Танцът е твоят глас, начинът по който изразяваш себе си. Копнеж. Лудост. Но и това не ти е достатъчно. Тялото ти е сякаш инструмент, създаден с едничката цел да танцува, докато органите ти не започнат да крещят от болка, докато не можеш да си поемеш дъх, докато се усетиш безтегловен.
Танцът е като секса. Усещаш другия все по-близо с всяко едно движение, погледите ви се преплитат, докосванията са замаскирани, сякаш небрежни, но пълни с обещания. Едно завъртане, второ. Завършекът е колосален, с много фойерверки, със замъглени погледи, с дъх на пресекулки.
Танцът е живот. С него създаваш своя свят. Господар си на всяко едно движение. Владееш всяка една мисъл. Можеш да избягаш от всичко и всеки. Пресъздаваш случки, събития, хора. Имаш властта да убиваш, да сринеш всичко до основи и да построиш нещо по-добро, по-красиво.
Танцът е любов. Най-щастлив си, когато танцуваш. Неуморен, извисен. Когато вървиш по улицата и не помниш как си започнал да се движиш в ритъма на заобикалящия те свят, на шума наоколо… това е любов. Отдаване, напълно и безрезервно.
Танцът си ти. Тогава всяка маска пада, уплашена пред тази магия. Докато музиката звучи в съзнанието ти, няма от какво да те е страх. Можеш да си най-великия, непобедимия, можеш да рушиш стени, можеш да бъдеш себе си. И никой няма как да ти отнеме това.
Танцът е нещо по-голямо от теб самия. Той се простира извън теб и Вселената. Оголва те до кост. Показва те на света. Няма от какво да те е страх. Просто пусни музиката и танцувай. Танцувай, докато не се спасиш от всичко, което те преследва. Докато не се почувстваш освободен и пречистен. Танцувай, докато не можеш да си поемеш дъх. Само това е от значение.
© Мия Марс Всички права запазени