Вед излайва. Еднократно. Това ме буди. Има някой зад вратата. Външната. Човек. Отварям. Мъж. Познавам го. Живее отсреща. Изглежда добродушен. Не се познаваме подробно. Подава ми нещо. Мое. Защо е у него!? Портфейл. По документите вътре разбрал към кого да се обърне. Много мило! Може ли да съм толкова загубен! Намерил го отвън, до колата ми. Вчера вечерта, когато се прибирах, много ми се спеше. Видимо съм бил разсеян и несръчен.
Чувствам се спасен. Като изваден навреме от критичната зона на бедствена авария.
Всичките ми документи накуп са в портфейла. Нямаше да го преживея да си вадя нови. Процедурата е садистична.
Усмихвам се. И той се усмихна. Благодаря му. Няколко пъти. Късметлия съм. Добре, че той ги е намерил. Не знам как точно да се отблагодаря. Емоционалната ми еуфория е коленичила пред тази извънредно мила и трогателна доброта. Щях да напиша човещина. Но някой да не ти върне изгубения портфейл, също е проява на човечност… Типична.
Не искам да затворя вратата. Все едно ще го напр ...