"You and I"
(на Иван)

А имаше моменти, в които виждах стиховете си в теб, цялата ми проза и стотици букви и книги в очите ти, милиони мелодии и музикални инструменти, силуети от рисунки, споменно останали в съзнанието ми като наши моменти.

Дълго ще бъде така. Може би ми харесва да бъде така. Да те нямам. Може би това е единственият начин да запазя себе си – цялостно и чувствено.

Обичам да мисля за теб. Обичам да знам, че те е имало. Обичам да те има. Едно задъхано сладострастие се разлива по цялото ми тяло, когато чуя гласа ти.

Странно е. Много е странно как би ми било достатъчно дори само да те видя. Без да говорим. Без да разменим и дума. Или само да те прегърна, без да те виждам и отново без да говорим. Да, би ми било достатъчно. Затова и не спах през последната ни нощ заедно. Гледах те. Беше тихо. Ти не говореше. Не говорех и аз. И докато спеше  - ми изглеждаше по-безопасен. Не ме заливаше цялата истина между нас и можех да си представям, че е друго.

Чертите на лицето ти. Знам ги наизуст. Колко много пъти си бил в сънищата ми. Колко много пъти съм стояла пред снимките ти, търсеща отговори в очите ти. Колко много пъти съм те виждала да се приближаваш към мен и съм си казвала, че е невъзможно да съм влюбена, че е невъзможно да те обичам. Толкова много пъти скрих от себе си колко всъщност те обичам. А ти сякаш вече знаеше това. Познавам добре чертите на лицето ти. Познавам ръцете, походката... гласа и шегите ти. Не мога да те видя и това да не предизвика усмивка в мен – истинска, сърдечна усмивка за този странен начин, по който те обичам и ми липсваш.

Когато си отиваме един от друг – се изпълвам цялата с очакване. С очакване за продължение и това чакане хем ме уморява, хем ме кара да мечтая.

Не мога, не мога да ти обещая вечност. Но мога да ти кажа едно – сега в този момент те обичам. Точно сега ми липсваш. Не зная колко време още ще бъде така. Аз се страхувам от безкрайности и смелите обещания не са ми силна страна. Но се чувствам силна в настоящия миг, защото само за него отговарям и само в него съм сигурна. Обичам те сега. Обичам те опреди. Да можеше така, както познавам лицето ти, да познавам и мислите ти. Да знам какво е това между  нас. Да бъда сигурна, за да мога да те мразя или да ми станеш безразличен. Но истината е, че обичам сляпо всичко, което не познавам в теб.

„Там, където е текло, пак ще тече...” Така ми написа веднъж. Е нека видим докъде се простира нашето "you and I"...