"You and I"
(на Иван)
А имаше моменти, в които виждах стиховете си в теб, цялата ми проза и стотици букви и книги в очите ти, милиони мелодии и музикални инструменти, силуети от рисунки, споменно останали в съзнанието ми като наши моменти.
Дълго ще бъде така. Може би ми харесва да бъде така. Да те нямам. Може би това е единственият начин да запазя себе си – цялостно и чувствено.
Обичам да мисля за теб. Обичам да знам, че те е имало. Обичам да те има. Едно задъхано сладострастие се разлива по цялото ми тяло, когато чуя гласа ти.
Странно е. Много е странно как би ми било достатъчно дори само да те видя. Без да говорим. Без да разменим и дума. Или само да те прегърна, без да те виждам и отново без да говорим. Да, би ми било достатъчно. Затова и не спах през последната ни нощ заедно. Гледах те. Беше тихо. Ти не говореше. Не говорех и аз. И докато спеше - ми изглеждаше по-безопасен. Не ме заливаше цялата истина между нас и можех да си представям, че е друго.
Чертите на лицето ти. Знам ги на ...