След като вдигна ръка за поздрав на съседа си Йордан Кючукът,дядо Иван-човек едър,около седемдесетгодишен,с побеляла от житейските несгоди коса,се отправи към Добри Кирков.Той бе около шестдесет и пет годишен и пълна противоположност на дядо Иван. -На къде така си се запътил,дядо Иване? -На нивата отивам,Добри.Нали знаеш,работа ме чака?! В този момент от училище се прибираха Пенка и Иванка.Ученички в пети клас,израстнали в недотам патриархални семейства,коментираха: -Хареса ли ти урока,Пенке?-рече Иванка с иронично изражение. -Този за Левски ли?Не.Мама казва,че той не е герой,а негодник. -И тате така ми каза-рече Иванка. Дочули тези думи,дядо Иван и Добри,се спогледаха с изкривени от смут,лица. -Чу ли,Добри?Чу ли?Светотатство! -Такива са днешните деца,дядо Иване.Такива...Не знаят нашата история...Не са научени да различават фактите от думите на мама и тате. -Левски...Светило е той,светилото на нашия род български и велик...Сила,мъжество,безстрашие е Дякона,Добри,велик човек е той! И вдигайки ръце,сякаш при молебен към небето,дядо Иван каза: -Ти ни трябваш и днес, Апостоле!Ти,за да възродиш огъня от пепелта в сърцата ни.Да покажеш верния път на душите ни.Да възпита личността ти нашите деца.Да ги научиш да обичат Родината така,както ти си я обичал,Апостоле!Да я обичат тъй,че да са готови за нея да умрат...Тъй както ти умря за нейната свобода,Дяконе!Умря,ама пак си жив...Жив си,ето тук-рече дадо Иван,тупайки сърцето си. -Тъй е,дядо Ваньо,тъй е...Трябва тук да дойде да ни поотърси малко от тая кал,дето сме с нея посипани,та да се осъзнаем...Да видим в какво сме се превърнали днеска,дядо! -Трябва,Добри,трябва някой да разкаже на тия деца за Васил Иванов Кунчев-Левски.Колко велик е той и смел...
***
Така на следващия ден,докато работеше в градината,дядо Иван видя отново Пенка и Иванка от училище да се връщат. Спря ги и рече: -Как мина днес в училище,девойки?Какво ви предава другарката? -За Левски ни разказва,дядо Иване.За тоз...негодник-рече Иванка... -Не,Иванке,не...Левски е светец,чедо.Светец е той,Пенке! И така дядо Иван-родолюбец неподправен,заразказва: -Малкият Васил бил седмото дете в семейството на Гина Кунчева...
***
След десет години близо,дадо Ваньо се спомина,но остави свои последователи-родолюбци...
***
Децата се прибраха от училище по пладне. -Как мина днес в училище,баби?-попита баба Иванка,внук си,Петърчо. -Какво ви разказа другарката,Марийке?-попита баба Пенка. -За Левски...тоз предадел неверен-надпреварваха се да отговорят Петърчо и Марийка. Тогава,спомнила си случката отпреди четиридесет години,баба Пенка рече: -Не,баби,не...Левски е светец,чедо.Велик българин и патриот.Светило за нашия род,Марийке. И заразказва на двете деца: -Малкият Васил бил седмото дете в семейството на Гина Кунчева...
***
Така дядо Иван се сля с небитието по-спокоен и удовлетворен,защото бе добавил в списъка на родолюбците още две души...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.