След като вдигна ръка за поздрав на съседа си Йордан Кючукът,дядо Иван-човек едър,около седемдесетгодишен,с побеляла от житейските несгоди коса,се отправи към Добри Кирков.Той бе около шестдесет и пет годишен и пълна противоположност на дядо Иван.
-На къде така си се запътил,дядо Иване?
-На нивата отивам,Добри.Нали знаеш,работа ме чака?!
В този момент от училище се прибираха Пенка и Иванка.Ученички в пети клас,израстнали в недотам патриархални семейства,коментираха:
-Хареса ли ти урока,Пенке?-рече Иванка с иронично изражение.
-Този за Левски ли?Не.Мама казва,че той не е герой,а негодник.
-И тате така ми каза-рече Иванка.
Дочули тези думи,дядо Иван и Добри,се спогледаха с изкривени от смут,лица.
-Чу ли,Добри?Чу ли?Светотатство!
-Такива са днешните деца,дядо Иване.Такива...Не знаят нашата история...Не са научени да различават фактите от думите на мама и тате.
-Левски...Светило е той,светилото на нашия род български и велик...Сила,мъжество,безстрашие е Дякона,Добри,велик човек е той!
И вд ...