Детето пищеше от болка в ръцете му. Усещаше жуленето на планинското слънце дори и през плътния памучен плат на белия каскет.
Колата му бе долу, на хижа „Бъндерица“, но можеше да помоли някой да ги качи, за да не минава пеша целия път обратно. Христина беше вече на пет години, тежеше доста. Докато оглеждаше паркираните автомобили на неравния хълм до хижа „Вихрен“ към него се приближи старец. Слаб, изгърбен, накуцващ.
- Какво му е на детенцето? – старецът кимна към извиващото се момиченце в ръцете му.
- Изкълчи си лошо крака – отвърна Ангел – подхлъзна се на един камък, докато слизахме от езерото. Може и да го е счупила.
- Има ли оток?
- Да, голям. Вие лекар ли сте? – Ангел го погледна с надежда.
Старецът се усмихна.
- Не, обаче знам как да ѝ помогнеш. Ела, с кола съм. Ще ви откарам.
Синия Форд бавно следваше острите извивки на тесния асфалтов път. В колата бе задушно, натрупаните в кожените джобове на седалките планински билки изпускаха силен, упойващ аромат. Ангел различи букети бял ра ...